Големите градове в България са толкова презастроени, че градинките и празните пространства между блоковете отдавна са лукс. Най-много от това страда София. Проблемът обаче не е само български. Половината от жителите на земята живеят в големи градове, в България градските панелни квартали се обитават от над две трети от населението. За да се осигурява все повече жилищна и офисна площ, продължава да се строи. Компактният, сгъстен до няма накъде повече център или жилищен квартал е любимата концепция на градските архитекти.
Това определено занижава качеството на живот. Няма зеленина, няма пространство, твърде много хора живеят на твърде малко площ… Най-големият проблем на подобно строителство обаче е все още незабележим – климатичните промени. Глобалното затопляне превръща подобни панелни джунгли в сауна. В буквалния смисъл на думата. В бъдеще обаче градовете са изправени пред сериозен проблем. Те могат да станат негодни за обитаване заради покачващите се температури.
Климатът на Земята се променя и градусите се покачват с всяка измината година. Изследвания по тази тема има безброй, правят се прогнози как това ще се отрази на селското стопанство, индустрията и земеделието. Но за познатия отдавна “ефект на горещия остров” в градовете все още не се говори. В последния си брой голям материал на тази тема посвети в. “Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг”. Той припомня, че “ефектът на острова” е описан още преди 200 години от хоби-метеоролога Люк Хауърд, аптекар по професия. През 1819 година в родния си град Лондон той пише изследване в два тома, озаглавено “Климатът на Лондон”.
В него доказва, че при високо атмосферно налягане
в града температурите са с около 3 градуса по-високи
през цялата година, отколкото в околността му. Причината за този ефект е застрояването.
Сградите спират ветровете, възпроизвежат топлината и стимулират един друг феномен – събирането на изпаренията над източната част на града, където вали много по-често. Освен това градът е източник на вредни емисии. Те образуват смог, който захлупва селището като голяма камбана и допълнително пречи на охлаждането.
От близо 40 години се знае, че колкото по-голям става един град, толкова повече се увеличава и ефектът на “горещия остров”. Във Ванкувър например през 70-те години са измерени дори цели 12 градуса разлика между центъра и околностите на града.
Днес към този ефект на острова се прибавя и глобалното затопляне. Според омтимистичните прогнози на ООН до края на века температурата ще се вдигне с около 3 градуса.
Как трябва да реагират архитектите?
Как трябва да се строи за едно много горещо бъдеще?
Пред “Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг” метеорологът Ханс фон Щорх призовава за подобряване на статистиката. Метеорологията има доста работа за вършене. Трябва да се разграничат ефектите от глобалното затопляне и резултатите от застрояването. Не всеки град обаче още разполага със свой климатичен профил.
Градската метеорология е твърде сложна. Климатът на едно селище се състои от стотици микроклимати. Начинът на строеж, строителните материали, топографията и релефът са важни съставни части. Разполагане в котловина или низина, както е в случая със София, пречи на смяната на въдуха и е причина лятото той да става задушен и горещ още по-бързо.
Да се състави климатична карта на всяка улица е трудоемко и не е направено в почти никой град по света. В Хамбург например метеоролози се опитват да наваксат липсата на данни с помощта на модели на града, през които пускат вятър или нагряват от определена страна.
В холандския Утрехт пък са го измислили още по-евтино: двама местни метеоролози са снабдили велосипедите си с нужните сензори и всяка сутрин отиват на работа с тях по едно и също време и си тръгват от работа по едно и също време. Така са се снабдили с нужните данни за определен участък от града.
Тези данни са необходими, за да се вземат всякакви решения за промени в града. Залесяването на определени участъци например може да доведе до обратния ефект –
силни изпарения и още по-голямо затопляне
Затова просто отглеждането на трева и дървета между няколко блока далеч не означава, че правим нещо добро за климата. То трябва да стане и на подходящото място.
Има и още един фактор, който все повече метеоролози на Запад се оптиват да вземат предвид – как климатът влияе на човешкия организъм. Строеж на блокове по определен начин може да стимулира минаването на вятър покрай тях и така да снабдява града със свеж въздух. Големите дървета пък хвърлят сянка и пазят от вредните слънчеви лъчи, дори и да не променят температурата на въздуха.
Архитектурата може да влияе и на психологическото възприятие за горещо и студено, са установили те. Покрити с камъни големи площади, заобиколени от каменни сгради например увеличават възприятието за топлина с поне един градус. Това е и причина 30 градуса да се усещат по различен начин в един град. Жега между небостъргачите в Ню Йорк е непоносима за повечето, жега в съседния им Сентрал парк обаче е приятна за всички.
За съжаление повечето градове не са осъзнали риска от приближаващ топлинен колапс и продължават да строят, без да се съобразяват с климатичните промени. Много хора смятат, че могат да се спасят от жегата и с климатик. Той охлажда собствения дом, но пък загрява още повече температурата навън. Един квартал със 100 блока, накичени с климатици, е нещо като огромна печка, излъчваща висока температура дори и след залез слънце.
В някои градове в САЩ и Жжна Азия климатиците са толкова много, че не са в състояние да охладят произведената от самите тях жега. Там хората седят в капана на непоносима топлина.
В градовете у нас е с 2 градуса по-топло, отколкото извън тях
Независимо от сезона в големите градове винаги е малко по-топло, отколкото в околните незаселени райони. Феноменът е известен като топлинен остров и с урбанизацията той става все по-очевиден. За България разликата в показанията на термометрите в кварталите и извън града обикновено е между 1 и 2 градуса, обясни синоптикът от ТВ-МЕТ Даниел Пенев.
„Точно по-високите температури правят най-голямо впечатление на хората, по-често през лятото, когато горещите вълни нажежават въздуха и затрудняват живота на градското населението, но явлението съществува и през зимата – обясни метеорологът. – Тогава обаче тези 1-2 градуса отгоре не се усещат като голям бонус, макар от статистическа гледна точка да са факт, който по някакъв начин омекотява сезона.“
Закономерност има и по отношение на разликите в облачността и валежите, показват статистическите справки за преваляванията над страната.
В големите градове през лятото по-често се наблюдава по-мощна купесто-дъждовна облачност валежите в центъра и кварталите са малко повече, отколкото в „пръстена“ след предградията. Това дава основание на фермерите да се ядосват, че дъждът се излива не където му е мястото – над нивите, а безсмислено мие площадите.
Основната причина за по-честите превалявания над многохилядните жилищни комплекси е замърсяването на въздуха от натоварения транспортен трафик, запрашаването и другите неблагоприятни фактори на урбанизацията. През зимата пък валежите обикновено са по-оскъдни в сравнение с количествата в крайградските терени.
По социално-икономически причини селата все по-категорично обезлюдяват, но това предполага и по-интензивно застрояване в цетровете, към които се насочват. Разрастването на градовете има поне още един неблагоприятен за времето ефект – изяждат все повече зелени площи, от които зависят не само климатичните параметри, но и биоразнообразието в дадената територия, напомни синоптикът. (24часа)
Горещината води до бедност и преврати
Колкото по-гореща е една страна, толкова по бедна е тя. Покачването на температурите в една бедна държава с един градус понижава растежа й с 1,3 процента. Тази зависимост са установили икономистите Мелиса Дел, Бенджамин Ф. Джоунс и Бенджамин А. Оулкън в изследване, посветено на последствията от затоплянето върху икономиките в света. Проучването им пожъна доста критики, защото според опонентите им в него не са взети предвид всички фактори, обуславящи развитието на една икономика. Всички експерти в областта на икономиката обаче са съгласни с един частичен извод, направен от американците – времето наистина влияе върху икономиката, но само в бедните държави. В тях производството спада с повишаването на температурата. В богатите индустриални страни това не се наблюдава.
Спадането на растежа на икономиката при горещини, от една страна, може да се обясни логично. Реколтата намалява, повишават се разходите за вода и климатични инсталации, работоспособността страда. Дел, Джоунс и Оулкън установяват, че в един дълъг период от време, в който температурите постепенно са се повишавали, в изследваните от тях държави е пострадала и индустрията. И още по-изненадващ ефект – горещите държави са недемократични! Причината вероятно е в това, че с тежкия климат идват икономически проблеми и политическите лидери са принудени да търсят изход от ситуацията извън класическите пътища. Високите температури обаче правят хората по-нетърпеливи и по-склонни към въстания, установили още икономистите. Тоест колкото по-топло става, толкова по-често ще има кризи, на власт ще идват авторитарни лидери, които ще бъдат прогонвани от разбунтувалата се маса. (24часа)
Споделете текущата публикация:
