Зърнена криза се задава в световен мащаб. Глобалният дефицит на зърно заради слабата реколта в Черноморския регион и сушата в САЩ може да се отрази крайно неблагоприятно на страната ни. Ситуацията се усложнява допълнително, тъй като заради изгодните цени износът нараства главоломно, а държавата не притежава механизми да се противопостави на тази тенденция, предупреждават експерти пред „168 часа„.
На този фон, с по-високите цени на горивата и електроенергията и без адекватни мерки от страна на държавата, може да се стигне до недостиг на зърнени храни напролет и оттам до драстично, неколкократно повишение на цената на хляба, месото, млякото и други основни продукти.
„Въпреки че засега в България има зърно, съществува опасност от криза напролет, тъй като то може да се изтъргува.
Затова задължително трябва да се следи какво се случва с търговията навън. Разбира се, тя не може да бъде спряна, но е факт, че се отчитат над 700 хил. тона пшеница износ от страната само за един месец – към 1 юли и това е два пъти повече от миналата година дори при тези цени“, коментира проф. д-р Светла Бъчварова, бивш зам.-министър на земеделието пред „168 часа“.
„Лошото е, че такива дефицити, дори да се появят съвсем за кратко, създават изключително големи проблеми – за дни цените на основни продукти могат да се вдигнат до космически величини и няма как да се овладеят. Управляващите трябва да имат много точна информация за това не само как се търгува зърното у нас, но и извън България“, предупреждава експертът.
„Министърът ходи да инспектира царевичната реколта, която наистина е зле, но не чух никакви мерки. В края на краищата, като се види каква е ситуацията, трябва да се каже ще осигурим финансов ресурс например животновъдите сега да си купят зърното, като го има. Проблемите се задълбочават, защото като цяло ситуацията с храните не само в България, а и в световен мащаб е да се повишават цените и то необичайно високо“, коментира д-р Бъчварова.
„Цената на хляба непрекъснато ще се вдига нагоре. Основните производители, които са около 2500, купуват брашно и когато както сега брашното се увеличава само за две седмици с близо 80 лв. за тон, това няма как да не рефлектира върху хляба“, прогнозира тя. Безпокойство, според специалиста, буди фактът, че нямаме и никакви запаси от зърно в Държавния резерв.
„Това, което сме произвели сега, трябва да ни стигне до 30 юни следващата година. Притеснителното е, че няма никакви резерви. Не знаем дали изобщо има нещо в Държавния резерв, а ако разполагаме с нещо, то трябва да има информация. Не бива да забравяме, че България по принцип няма никакъв опит във внос на зърно“, споделя д-р Бъчварова. По мнение на експертите в най-незавидна ситуация са животновъдите.
„Другият проблем е, че ако не се осигурят нужните количества за животновъдството, има опасност да се стигне до закриване на сектора. В тази връзка смятам, че балансът на пшеницата трябва да се коригира заради по-слабото производство на царевица, защото тя е нейната алтернатива. Ечемик почти няма вече, той беше малко – около 500 хил. тона, една част се изнесе, друга седи в търговците, които ще чакат по-високи цени“, допълни Бъчварова.
„Вярно е, че навън има много голям интерес към българската зърнена продукция, която тази година е с високо качество. Надявам се да не се стигне до недостиг на зърно напролет, но трябва да сме много внимателни, защото имаме и един много горчив опит с кризата от 1997 г.“, смята и Радослав Христов, председател на Асоциацията на зърнопроизводителите.
„Съветвам животновъдите да си набавят фураж още отсега, тъй като при лошата реколта от царевица, която е свързана култура с пшеницата, може да се стигне до много неблагоприятни последствия“, обяснява Христов.
„Предполагаме, че зимата ще е доста тежка и е вярно, че трябва отсега да се запасим с фураж. Предприеха се някои мерки като по-ранното субсидиране на животновъдите, което трябва да започне през октомври. Според мене трябва да има повишения на цените на продукцията ни, тъй като, ако няма увеличение, това значи, че няма да има и производители“, казва и Пенка Христова, председател на Съюза на животновъдите.
„За съжаление най-ощетен ще бъде крайният потребител. Добра антикризисна мярка би било, ако се разреши производителите директно да продават продукцията си. В сегашната ситуация няма логика. Например в районите, които обиколихме из цяла България, телешкото месо се продава по 1,30 лв., а в магазините е по 14-18 лева. Тези надценки са неоправдани“, възмущава се тя.
От Министерството на земеделието и храните уверяват, че засега няма място за безпокойство. Въпреки това, Националната служба по зърното следи внимателно износа, вноса и вътрешнообщностните доставки на зърно с оглед състоянието на зърнения баланс на страната, като за целта се изготвя ежеседмичен доклад за зърнения баланс на страната.
„Националната служба по зърното ежеседмично изготвя зърнен баланс на основните култури в страната, които включват пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед. Данните от направения баланс при пшеницата, ечемика и рапицата към 17.08.2012 г. категорично потвърждават факта, че към настоящия момент зърненият баланс на страната не е заплашен, въпреки очертаващия се намален експортен потенциал на основните страни износители от Черноморския регион – Русия, Украйна и Казахстан,
в сравнение с миналогодишната реколтна година“, се казва в официален отговор, изпратен от ведомството на министър Найденов до „168 часа“.
„Произведеното зърно от есенните култури като количество и качество е много добро, което е гаранция, че прибраната реколта е достатъчна за производството на брашно, хляб, фураж за животните и износ. На този етап се очаква зърното от царевица да е достатъчно за нуждите на страната, но с по-малък износ.
Данните за износа при пшеницата, ечемика и рапицата показват, че към момента се отчита повишение на количеството зърно напуснало страната – при пшеницата с 69%, докато при рапицата и ечемика отбелязваме спад, съответно с 86% и 6%, всичко сравнено със същия мониторингов период на предходната реколтна година. Необходимо е да се отбележи, че през настоящата година темповете на експорт при пшеницата изпреварват тези от миналата, което се обяснява с факта, че прибирането на реколтата от тази кампания стартира по-рано от обичайното поради топлото време“, става ясно още от отговорите.
„Извършените периодични проверки до 31.07.2012 г. показват, че количествата пшеница, за които има сключени договори с външни съхранители, са обезпечени със зърно и то е налично в съответните зърнобази в страната. При евентуален недостиг на някои видове зърно, то може да се закупи от всяка европейска страна или от интервенционните наличности в Европа“, обясняват от МЗХ относно складираните запаси.
„Съхраняваните наличности от хлебна пшеница, съгласно утвърдените нормативи представляват класифицирана информация“, се казва в писмен отговор на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ до „168 часа“. „Агенцията не може да взема специални мерки по отношение на зърнените запаси на страната в случай на неблагоприятни тенденции на пазара, тъй като тя не изпълнява интервенционни функции“, поясняват още от държавния резерв.
Споделете текущата публикация:
