Анализаторите обичат да предричат тежки есени и зими за имиджа на управляващите. За ГЕРБ обаче май така и не дойде истински критичен за рейтинга студен период в последните четири години. За сметка на това дойде една тежка пролет – през миналата година след скандалите с “флашки”, ръст на цени и хората на улицата, които блокираха с колите си страната в протести за горива и прочие поскъпвания. Тогава всичките показатели за популярността на управляващите поеха осезаемо надолу.
Сега пък дойде тежко лято. Събра се наистина доста: скандалът с Мирослава Тодорова, безпрецедентни протести на съдии, евродоклад, вот на недоверие, атентат, събрана подписка за референдум, протести на митничари. И цените. Най-вече цените.
Лятото се очакваше като сезон за имиджова жътва за ГЕРБ – нещо идилично като открити инфраструктурни обекти насред по-благоприятния за всяка власт топъл период. С един досаден евродоклад през юли и толкова.
Наместо това политическият сезон упорито отказва да свърши. Още отекват проблемите, които се струпаха на главата на властта през юли, техният истински ефект в обществените настроения се очаква да дойде наесен. Активността на държавните мъже и жени също не престава и през отпускарските седмици.
Финалът на политическия сезон все повече заприличва на летящ старт на предизборната година.
Как изглеждат стартовите позиции? Данните за електоралните нагласи в последните месеци показват, че около една четвърт от българите декларират подкрепа за управляващите.
БСП остава на познатите нива от около една пета. При сините и “Атака” бъдещето не е известно. При проекта на Кунева началната ситуация изглежда обнадеждаваща.
Числата са лятно затихнали. И през този месец данните изглеждат благоприятно за ГЕРБ. По тази тема като че ли стана традиция да се разсъждава в минало време – дали това е добре на фона на предишни мандати. Въпросът обаче отдавна премина в бъдеще време – ще имат ли ГЕРБ сюжети, с които да “пазят резултата” до изборите.
Заговарянето за пенсии и преосмисляне на политиката по доходите показва, че и управляващите мислят активно по темата.
Само допреди месеци ГЕРБ приличаше на националния ни отбор по волейбол. Изглеждаше така, сякаш трудно някой може да го бие, освен ако не прави собствени грешки. Също като волейболистите ни управляващите патентоваха непостоянството и непредвидимостта. И скандалите, разбира се. Но, общо взето, народната любов ги следваше и виждаше в тяхно лице единствен читав отбор.
Сега нещата са попроменени. Казват, че някъде след Преображение се преобразявала неусетно и природата. Някакво политическо преображение май настъпи в последните месеци. Основната тема тихо и плавно се смени и вече мнозина почнаха да смятат коалиционни формати и възможни варианти за “спадане”, че и за “падане” на ГЕРБ.
И всички условия за срив в подкрепата за ГЕРБ са налице. Но нека и за миг не забравяме, че управляващите нерядко са опровергавали прогнози. А и вече пуснаха не много плитки корени в съзнанието, в навиците, в голямата част от населените места.
През това време в противниковителагери чаканите развръзки се превърнаха в чисто нови завръзки. При сините партии с избора на нов лидер на СДС трябваше да настъпи проясняване. А перспективата май стана още по-сложна.
В лагера на червените беше прескочено важно препятствие – събрани са повече от 700 хиляди подписа за референдум за проекта “Белене”. Тутакси обаче пред червените идва нов тест – дали ще успеят чисто пропагандно да отиграят достатъчно добре създалата се ситуация. Ако не успеят, цената, която ще платят, е правопропорционална на събраните подписи.
Колкото повече политическа енергия е насъбрана, толкова повече би болял неуспех или полууспех.
А има твърде много варианти БСП да не успее да се възползва максимално от темата с референдума – от процедурните проблеми или трикове пред едно допитване до вездесъщите риторични похвати на Борисов, за когото едва ли ще е трудно да наложи мнението за ненужен харч, да разчита на ниска активност или подобно.
Възможностите пред движението на Меглена Кунева продължават да стоят. Но с тях идват и опасностите новата партия скоростно да започне да бъде спрягана в различни коалиционни формати и да изгуби основния си чар – че се представя за алтернатива на цялата досегашна политическа конструкция. Вече влязла в текущия политически пейзаж, Кунева е изложена на риска да стане част от него, вместо да го промени.
През това време социалните мрежи в интернет продължават да са напрегнати. Нови и нови инициативи минават през тях наместо през партиите. Опозиционността и гневът търсят други канали. Не че това е от днес. Просто по-рано през това лято механизмът взе че сработи, хиляди излязоха на улиците, протестиращите се видяха в силата си, видяха се много, без осезаемо партийно присъствие. Оттогава доста по-малко неща в протестното политическо поведение са предвидими. А поводи за протест на улицата или
пред урните – колкото искаш. Тепърва започва най-интересното в предизборните месеци. Данните за общественото мнение сега са лятно замразени и трудно могат да са прогноза. Пита се ще удържат ли те на лошите новини, когато неусетно дойде средата на септември и общественото мнение се върне от отпуск?
Редовното изследване на “ББСС Галъп интернешънъл“ е проведено между 3 и 9 август 2012 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 957 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на “ББСС Галъп интернешънъл“®. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на “Галъп интернешънъл“ в България от 1992 г. насам.
в. „Труд“
Споделете текущата публикация:
