Премиерът Бойко Борисов все още се изживява като хищна политическа хиена. Чужди и свои трябва да се съобразяват с това. На празника на Варна той заформи няколко „оперативни изненадки”, но политически бе предсказуем като мач между неговите „тигри” и отбора на Кирил Домусчиев. На празника на Варна Бойко Борисов въведе в полезрението на фоторепортерите тандема „Йорданов-Портних”. Иван Портних от години е отглеждан от босовете на ГЕРБ като възможен наследник на многомандатника Кирил Йорданов. От доста време Бойко Борисов лично надзирава, нещо повече, направлява този процес. Политическият инженеринг навлиза в решаващите фази. Сделката е сключена. Но дори Борисов трябва да внимава с вечно изплъзващия се Йорданов.
Иван Портних през последните месеци редуваше различни тактики на политическо поведение зад кулисите. Сменяше подходите и пред публика. Напрегнат. Лежерен. Разпускащ. Оглеждащ. Опипващ. Иван Портних все още търси продуктивната дистанция. Бойко Борисов очевидно е решил да му помага. Операция „Сауна” отдавна е в миналото. Сега Б.Б. явно се опитва да внуши на внимателните наблюдатели, че не иска И.П. да му се натяга публично. (И Портних се възползва – не го прави!) И още. Пантомимата е по сценария. Кирил Йорданов е от едната му страна. Иван Портних – от другата. Портних играе ролята на закоравял хладнокръвник от времето на късния Жозеф Фуше, а Йорданов леко преиграва в някои етюди. Но никой не бива да го подценява. При кмета на Варна „притеснението” е отиграно до последния детайл.
Варненци са преживели и други „тандеми”. Беше време, когато Борислав Гуцанов раздуваше за тандема „Йорданов-Гуцанов”, където седне и стане. Това, разбира се, бе образцово лицемерие. От двете страни. На Борислав Гуцанов много му личеше, че иска да заеме позицията на Кирил Йорданов. Но партията му го предаваше. Сега не е така – Иван Портних не оставя впечатление, че детската му мечта е била да става кмет на Варна, но пък неговите партийни шефове го натискат. Няма лошо. Морската столица става все по-руски град. Фамилията няма да шашка публиката. Но И.П. трябва да внимава за конотациите – помним ги още от изпитите си за оформяне на оценките по руски в края на учебната година. Това не е трудно. Само трябва да е точен и последователен. На фона на хлъзгавите „динозаври” на варненската политическа сцена Портних само може да спечели, ако е принципен и предсказуем. С началник като Бойко Борисов това не е лесно по определение, но пък лидерът на ГЕРБ в момента изглежда изключително добре разположен към новия първи на партията във Варна.
Йорданов очевидно е наясно с планирането на последните етапи на операция „Тандем”. Финалната фаза е „приемане-предаване”. Но по законосъобразния сценарий там има две стъпки – мандатът на Б.Б. свършва преди мандата на К.Й., а Иван Портних би усетил промяната в линията на поведение на кмета, ако сегашният премиер вече не е на власт. Второто е дори по-важно – сценариите се пишат лесно, но най-важни винаги са варненци. Те избират. Ако решат да оформят Вълна, никакви машинации и манипулации не могат да пречупят волята им. Дистанцираността на Иван Портних от „старите кучета” е нещо разбираемо, но ще му се наложи да влезе в контакт с варненци, ако иска да изпълни поръчката на партийните лидери. За тази цел трябва първо да реши дали иска да работи за града. Сетне да прецени дали може да работи по-добре от поуморения Кирил Йорданов. После – от ентусиазирания ранен Кирил. И на финала – от наистина много успешния Йорданов от втория мандат. На празника на Варна Иван Портних направи първите стъпки – застана извън зоната, оградена с въжета. Беше при варненци, при важните варненци. „Обикновените”. После сам потърси контакт с влияещи фактори, които се бяха слели с празнуващите граждани. Борислав Гуцанов и Богдан Караденчев бяха в „кошарата” – те смятат, че там е доживотното им място: при „елитните”. Постилат си…
В същото време Кирил Йорданов с лека тревога забеляза как около Иван Портних се редна сериозна група политици – Красимир Премянов, Христо Кирчев и Аврам Тодоров бяха емблемите. Модераторите на „синьо-червената мъгла” очевидно подушват власт около И.П. Кирил гледкаше батко си Краси (каламбурът е от „Труд” през лятото на 1999 г.) и за една бройка да изостави „елитните” в Кошарата и да се присъедини към забавляващата се група. Опитният играч се притесни, че ще изглежда неприлично той да отива при Портних, а не обратно. Но се колеба дълго. Йорданов не може да не усеща дългата ръка на Борисов в линията на поведение на Портних – слизането при народа е любимо упражнение за ученика на Т.Ж. Слизане с Раздавачка – „Правете, идвам, виждам и давам още пари…” е ярка илюстрация, че Бойко Борисов е решил да обработва народните маси, да контролира основните медийни картели и да не се дразни чак до НАКЪРВЯВАНЕ от „островчетата” на критикуващи го вечни недоволници (според него) сред журналистите.
Иван Портних явно усеща обгрижването от страна на Бойко Борисов. Няма как да не забелязва разликата в линията на поведение на премиера десетина дни преди празника на Варна и в неговото навечерие. Защо ли Б.Б. изведнъж „омекна”? И не бяха ли етюдите на премиера опит за изиграване на две роли едновременно? Бойко Борисов се направи на „доброто и лошото ченге” в рамките на десетина дни. Половината министерски съвет се нареди около Кирил Йорданов в дните преди празника. И, забележете, това се случи след раздувката за „мързела”. Да не би пък Бойко Борисов да е надраснал Макиавели – „хората трябва или да се ласкаят, или да се унищожават”. Изглежда Б.Б. иска да внуши, че все още е толкова силен, че не се страхува само да нарани, а сетне да приласкае мишената с великодушието на римски император, вдигнал палеца си нагоре. Ченгеджийските мурафети все още вършат работа на Б.Б. на разкаляния политически терен във Варна. Но дали Борисов отсега не трябва да изчислява няколко финала на операция „Тандем”?! Да не говорим за следващата КОоперация.
Ако не се прави на заклет мнителен силовак с провождането на преиграващи и невъзпитано ПОДСКАЗВАЩИ оперативни „външни” брюнетки, скипрени с очилца в най-голямата сянка, може и да успее. Все бяхме виждали някой да постига контрол над присъстващи на терена около себе си, но Бойко Борисов наистина изби рибата в сряда – неговите хора работеха и за контрол над отсъстващите край Началника си. Както ни рецитира с „конспиративна ироничност” Христо Кирчев – „външните” брюнетки на Б.Б. илюстрират желанието на Б.Б. да си лягаме в „пълна бойна готовност” и да чакаме „ресто” до края на света. Апропо, „Бойко”, подсети Йорданов, че трябва да изглежда по-щастлив край Портних. Иначе ще излезе, че саботира операция „Тандем”….
Споделете текущата публикация:
