Пациентът няма да има право да влиза в кабинета на лекаря или в болница с оръжие. С изключение на случаите, когато го носи служебно или докторите го приемат по спешност.
Това гласи един от новите текстове в бъдещия закон за правата и задълженията на пациента, с който наесен ще се заемат депутатите.
„В момента прецизираме последната му глава – за контрола и санкциите. Затова тя е изпратена за съгласуване в Министерството на здравеопазването (МЗ) и агенцията му „Медицински одит“, до здравната каса и подразделенията , както и до регионалните здравни инспекции“, съобщи за „Труд“ д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ), председателка на парламентарната комисия по здравеопазване.
Забраната за влизане с пистолет при лекаря за първи път се появи през септември 2009 г. в законопроект на „Синята коалиция“. На въпрос на „Труд“ от нея ли ГЕРБ са взели идеята, д-р Дариткова отговори: „Ние нямаме нищо против под новия закон като вносители да се подпишат депутати от цялата здравна комисия, защото по принцип той е изработен основно от нейни експерти.“
Тъй като все още санкциите са на ниво обсъждане, не може да се каже какво точно ще е наказанието за неспазването на оръжейното „ембарго“. „Но по принцип за нарушение на закона се предвижда първоначална глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно – от 500 до 1500 лв.“, заяви д-р Дариткова.
С проектозакона за първи път се вменява на лекарите да зачитат живота, здравето и достойнството на пациента. Това означава, че нямат право да му крещят и да се отнасят с него грубиянски. За първи път се регламентира да се уважава и времето на болния. Т.е. ако се очертават опашки пред кабинета, докторът да си състави график с приблизителния час на прием. „Въпросът е, че понякога и самите пациенти не се съобразяват и идват или по-рано, или по-късно“, каза д-р Дариткова, споделяйки опит като личен лекар с практика в Смолян, където и вчера бе на работа. На пациентите се гарантира още: достъп до цялата своя медицинска документация (лекарите няма да отказват копия от изследвания, както става сега), на информация за заплащането от държавата и касата на всички медицински услуги, на повече от едно лекарско мнение, регламентира се също възможността за лечение в чужбина с пари от касата или МЗ, както и на експертиза (в момента и с по 2-3 г. не могат да се намерят експерти за случаи на починали родилки например).
Пациентът ще може да откаже медицинска помощ. Но тя ще се прилага, въпреки несъгласието му в случаите, когато болният е опасен за околните или когато не може да направи трезва преценка за състоянието си. На ниво обсъждане е да има фонд за обезщетение на хората, жертви на лекарски грешки.
Споделете текущата публикация:
