Лежах си на плажа в забравения от строителния бум курорт “Романтика” и хвърлях по едно око на олимпиадата. Гледам как руснаците си играят с нас като котка с омаломощена мишка и се ядосвам на глупостите, които ръсят коментаторите на националната ни телевизия. Любимата тема на един от тях бе за лекоатлетическото първенство на Русия в Чебоксари – с намеци, че това е някъде на задника на географията, където едва ли не резултатите лесно може да се фалшифицират.
Но гледах на живо от Лондон как руснаците съвсем истински си ни бият на волейбол, тушират ни на тепиха, абе изобщо – мъка. Къде гледаше онзи “коментатор” не знам.
Всичко за децата
И за да разсея мрачните мисли, реших да се разходя до устието на Камчия, за да видя какво стана с така наречения детски лагер, започнат от вече изпадналия в немилост бивш кмет на Москва Юрий Лужков. Отидох, видях и разбрах.
Георги Шарабов, в. „Труд“
В прохладната гора край плажа, в жегата на световната икономическа криза, вече е почти завършен санаториумът за възстановяване на болни деца. Към него са изградени две модерни спортни зали със стъклени куполи. Подочух, че в едната имало ледена пързалка за хокей, фигурно пързаляне и за каране на кънки за удоволствие. В другата – басейн с олимпийски размери и кули за скокове във вода. Комплексът се допълва от игрище за футбол и още две – за волейбол и баскетбол.
Всичко е зелено, истинско, ново и чисто и дори да не си запален по спорта, ти се приисква да пробваш шут към вратата или към коша. До плажа се довършва мраморен амфитеатър, отворен към морето. Там вероятно ще има представления, кинопрожекции, тържества…
По план от 1 септември тази година в комплекса ще се лекуват, учат и спортуват 1200 русначета.
Питам се: щом Москва полага такива грижи за болните си деца, какво ли прави за здравите, които се занимават активно със спорт? Онези, които след две-три олимпиади ще жънат още повече медали, за да настигне родината им лидерите САЩ и Китай. Онези, които преди това ще тренират здраво, за да стигнат до първенството в Чебоксари, и никога няма да чуят брътвежите на български спортен коментатор.
Слизам на плажа – един от големите и красиви български плажове само на 20 километра от Варна, простиращ се от “Романтика” на север през живописното устие на Камчия, та почти до Шкорпиловци на юг. И там “руският” сектор е като оазис сред пустинята от мръсотия. Това е единственото място, където пясъкът е чист, има спасители, навеси за сянка, шезлонги, съблекални за преобличане, чисти душове, тоалетни, дървени пътеки, спретнати кафенета и ресторант.
Забранено море
От двете страни на този “чужд” сектор българската държава е оставила важни видими белези за усилията, които е положила за българските туристи – няколко табели с надпис “Неохраняван плаж. Къпането забранено!” Толкоз – Министерството на регионалното развитие, областната управа на Варна и община Аврен са си измили предварително ръцете. И летовникът, удавил се край “Романтика” на Илинден, всъщност сам си е виновен. Да е чел табелите!
Пак според местни хора пясъкът там бил почистен веднъж с машина през май. В началото на август в него вече се въргалят пластмасови бутилки, алуминиеви консерви от бира, найлони и опаковки от сладолед, а фасовете вече са основна съставна част. Следващото почистване вероятно ще е идния май. Сметосъбирането се изчерпва с няколко найлонови торби, закачени на ръждясали метални стойки.
Интересно как нито един служител от гореспоменатите три институции не се е сетил, че с няколко предупредителни табели не можеш реално да забраниш достъпа и къпането в морето на такъв плаж. Той е дълъг 4-5 километра, край него във ведомствени бази почиват годишно хиляди българи, а в събота и неделя прииждат още няколко хиляди варненци, шуменци, русенци. Трябва да си идиот, ако предполагаш, че те бият път дотам, за да се насладят на забранителните табели.
Всъщност работата на тези институции не е ли да осигурят свободен достъп до плажа и морето, а не да забраняват!?
Винаги хубави обещания
Завчера симпатичната министърка на регионалното развитие обеща по-облекчени и по-изгодни правила за концесиониране на плажовете. Винаги е хубаво да чуеш подобно нещо. Но аз ходя на почивка в “Романтика” от края на 70-те години на миналия век и през тези десетилетия не виждам нищо там да се е променило към по-добро. С изключение на това, което прави правителството на Москва на своята малка откупена земя.
Същото е и с широко разгласяваните в медиите проверки на данъчните и на агенцията за храните. Как веднъж през тези години не видях такава проверка!? Затова пък поне 20 пъти на ден виждах мургави търговчета да разнасят понички на тепсия и варена царевица “със зърна като на Памела Андерсън и кочан като на Дейвид Бекъм”. И добре че не дават касови бележки, защото и те щяха да се въргалят из пясъка с мазните хартии от поничките и оглозганите кочани.
Споделете текущата публикация:
