Днес е Денят на Варна. Градът празнува в Деня на Голяма Богородица. С молитва за закрила. И с надежда за Ренесанс. И измъкване от блатото на застоя, който слага отпечатък след отпечатък върху лицето на морската столица в последните години. Под формата на разбити тротоари, безбройни дупки по малките улички, коловози-убийци по булевардите и…усещането за липса на перспектива и реално развитие.
За да прогонят мрачните мисли и усещането за забрава от главите на морските хора, тези дни министрите от кабинета „Борисов“ и шефът им се възползват от лятната си ваканция в резиденция „Евксиноград“ и на бързи обороти прескачат до Варна в ролята на добри вестоносци. Първо: регионалният министър Лиляна Павлова обеща през 2017-а магистрала „Хемус“ да е 100% изградена. Което на премиерски жаргон ще рече, че Варна след 2017-а няма да стане забито село, а ще се развива като модерна туристическа и делова дестинация, свързана с останалата част от страната и региона.
След Павлова Борисов прескочи от Двореца до Варна, за да връчи чек на БК „Черно море“ и да успокои състезатели, треньори и фенове, че издръжката на тима поема държавната фирма „Пристанище Варна“ и закриване поне тази година няма да има.
Междувременно Борисов вметна, че слага край на 20-годишната „Дупка“ в центъра на града и с държавни пари ще я превърне в археологическа ценност.
И, за да е по-убедителен, прати културния министър Вежди Рашидов и финансовия Симеон Дянков на допълнителен оглед, след който затвърдиха държавната воля за преобразяване на централната варненска улица. Която в последните години заприличва повече на разкостен битак, отколкото на модерно ларго в европейски туристически град.
Днес, навръх празника на Варна, се очертава голямо рязане на ленти – на ученическа Спортна зала, на разширения бул. „Ген. Колев“, на новия корпус на ЦДГ „Хр. Ботев“. Серия. За тонус на народонаселението по случай празника. Който (б.а. тонусът)обаче, ако не сръчка мозъците и други части на местните управляващи, ще се оттече заедно с последните отблясъци на празничната заря. И ще върне разговора на кота нула. Т.е. на въпроса как в най-динамично развиващият се български град, разположен на брега на морето и формиращ източната граница на ЕС не се строи нещо значимо, икономиката е като пациент в клинична смърт, а властимащите се опияняват от образа с в огледалото и чакат министерски патерици, за да ги погали отразената светлина в ТВ-камерите.
Затова днес нека си обещаем, че обичаме града си повече. Пък може да ни сработи късмета и с управниците.
Честит празник!
Споделете текущата публикация:
