„Многолюден и цветущ град, разположен в подножието на планина, основан в древни времена. Градът имал пълни с народ пазари и природни богатства, а жителите му извличали значителни доходи от търговия.“ С този живописен текст за „столицата на Мизия“ през 1153 г. започва описанието си за Мисионис арабският географ Ал-Идриси.
Мистичната крепост Мисионис, дирена от археолози и изследователи, и днес ражда спорове. И според описанията на Ал-Идриси, и според основоположника на археологиятау нас, чеха Карел Шкорпил, чудният град е на 7 км западно от Търговище, качен по стръмния пролом на река Врана.
Крепостта Мисионис е била тясно свързана със столицата Велики Преслав, а по-късно се явява и преграда към подстъпите на новата столица Търновград. Смята се, че в съседство е минавал пътят на камилите и това е бил стратегически проход от Запад към Цариград. И въпреки че разкопките там са започнали още през 1962 г. и продължават и днес, все още крепостта крие много тайни и е обвита в легенди.
Мисионис още се издирва
Приема се, че големият търговски град е дал началото на Търговище. Има поверие, че районът е зареден с магическа сила и прочиства духа и тялото. Друго пък твърди, че точно преди крепостта има камък, на който бездетните жени трябва да преспят и ще се сдобият с рожба.
Дали заради историята, поверията или приказната природа, но всеки ден по стръмната пътека към крепостта има върволица от устремили се по древния римски път към руините. Преходът е поне половин час, като започва от алеята над ресторант „Ловна среща“. Там от май до септември има и екскурзовод. В близост са разположени люлки и поляни за пикник.
По пътя местните ротарианци изградиха заслон за туристите, предлагащ почивка по стръмното трасе за непривикналите да бродят из хълмовете. Заслонът разполага с пейки и маси, барбекю и дебела сянка за отмора.
От него пътеката продължава до стария византийски път към крепостта и към хижа „Младост“.
Самият Мисионис, с неговата тайнственост, се крие в края на древния друм. Смята се, че общата площ на стария град е над 500 дка – чак до низините. Голяма част от него е обрасла с гъста растителност, но специалистите казват, че където и да копнеш, ще намериш каменни останки, разказващи за някогашния живот.
Приема се, че градът е възникнал още в античността и е съществувал до 1388 г. Данните от османски документи от времето на похода на Али паша от превзетия Шумен към столицата Търновград пък сочат, че крепостта, наречена там Косово, е оказала люта съпротива. По тази причина градът е бил опожарен, а всички жители – превърнати в роби.
Откритите плитко положени християнски погребения потвърждават, че битката е била жестока, а защитниците на крепостта са се били до последно.
Гробът на последния християнски защитник
Преди 2 години археологът Ангел Конаклиев от местния музей, който води битка от името на местните хора за признаване на крепостта като Мисионис, откри и гроба на последния защитник. Пронизаното със стрела тяло на воина беше намерено на съвсем плитко, защото не е имало кой да го погребе.
Първите находки в района са открити преди половин век от проф. Димитър Овчаров. В това време крепостта е наричана Крумово кале заради легенда, че в този проход Крум е сразил Никифор. Според експертите тя няма връзка с действителността.
Археолозите установяват, че твърдината е от края на V век, със запазени стени от по 3-4 метра, като част от отбранителната система на Византия. Тя е трябвало да спира набезите на славяни, прабългари и готи. Разрушена е през VI век, а в края на IХ век там се заселват българи и крепостта е вдигната отново, като са използвани ломени камъни и хоросан с дървени греди.
Открити са огромна църква и жилищни квартали. В един от тях са намерени останки от втори религиозен храм базилика. В околността са изровени мраморни колони от големи сгради, антична пластика, римска керамика и средновековни некрополи. Там е открит и грифонът, станал символ на града.
През 2004 г. археологът Ангел Конаклиев подновява работата, като преди това дълго проучва книгата на Ал-Идриси „Развлечение на копнеещия да преброди страните“, наречена по-късно „Географията на Ал-Идриси“. От гъстите гори изненадващо излиза втора крепостна стена, обграждала големите квартали.
Катедрала с мощи на светец
От този период е и раннохристиянска църква с размери 34 на 10,5 м. Специалистите смятат, че храмът е бил епископска катедрала. Под пода на олтара е имало тайник, в който са съхранявани мощите на светец. Намерените там монети показват, че е градена през V век и е разрушена през VII век при нашествията на славяни и авари.
Според археолога Конаклиев изобилието от сребърни монети на царете Иван Шишман, Иван Александър и др. красноречиво доказва, че в града са живели много заможни хора. Толкова сребро не било намирано и в старата столица Преслав от периода на Втората българска държава. Археолозите смятат, че при осигуряване на нужните пари Мисионис може да се превърне във втори Царевец, защото запазеността на крепостта е голяма, а градът е бил богат.
Споделете текущата публикация:
