Човекът използва дъвката от хилядолетия. Още древните гърци правят дъвка от смолата на мастиково дърво – мастик, маите от местното – саподила, други индианци – от смърч, навик, който предават и на новопристигналите на континента. В производството на дъвка съвременната индустрия използва синтетични материали – различно съотношение еластомери, смоли и восък за база, подсладители като аспартам, сорбитол или манитол, глицерин или други растителни масла за омекотяване на гумата, аромати и оцветители.
Дъвката се възприема повече като алтернатива на бонбона, но всъщност от създаването си, тя се ползва като средство за почистване и освежаване на устната кухина.
Защо това е така? С дъвченето й се повишава отделянето на слюнка в устата. Когато се осъществява след хранене, то помага за неутрализиране на средата в нея и „измива“ млечната киселина, отделена от намиращите се по тъканите й микроорганизми.
Тази киселина всъщност благоприятства образуването на зъбна плака и разрушаването на емайла, процес, който първоначално не е видим за окото. Със слюнката, освен това се осигурява повече калций и фосфор, което има заздравяващ ефект за зъбите. Клинични изследвания показват, че дъвченето на дъвка без захар за 20 минути след хранене действително предпазва от появата на кариеси.
Доказателствата, че използването й намалява млечната киселина и плака в устата, подпомага реминерализацията на зъбния емайл, ограничава кариозните процеси и възпаления на венците, тоест полезна е и срещу гингивит, са категорични.
Споделете текущата публикация:
