На 31 юли българската Църква отбелязва Богородични заговезни, след които започват двуседмични пости и завършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август, познат още като „Голяма Богородица”.
В интерес на истината британските колонии са едни от последните, въвели робския труд. Още с откриването на Америка там са закарани и първите негри. Когато испанците по време на втората експедиция на Христофор Колумб основават първото си селище на карибския остров Испаньола през 1494 г., между заселниците има и двама чернокожи.
В началото на колонизирането на Америка испанците вероятно не са възнамеряват да прехвърлят роби от Африка. Но непокорните местни жители (индианците) често вдигат бунтове, като отказват да се подчиняват на колонизаторите и да вършат черната работа. Ето защо испанците започват да търсят нови източници на работна ръка.
През 1501 г. испанските монаси Фердинанд и Исабела дават официалното съгласие на църквата колонизаторите свободно да внасят чернокожи роби във владенията си в Новия свят. От остров Испаньола робството бързо се разпространява по другите острови – Куба, Ямайка и Пуерто Рико, както и в колониите на сушата – Мексико и Перу. Накрая то обхваща цяла Латинска Америка.
За разпространяване на робството спомага едно събитие в Африка. След като през 1591 година мароканците разрушават Гао, столицата на Сонгхай, в Западна Африка се образуват много малки държави като империя Бамбара със столица Сегу, царство Каарта пак на народа бамбара, царство Кхасо на народите фула и малинке и империя Кинедугу със столица Сикасо. Тези държави стават източник на безплатна работна ръка. Отначало португалски търговци, следвани от французи и англичани, започват търговията с роби, която е считана за почтено занятие.
За отбелязване е, че европейците не провеждат военни походи за залавяне на роби, те просто ги купуват от други африканци. Белите търговци пристигат с кораби, натоварени с текстил, желязо, оръжие и алкохол, които се разменят срещу роби. Цели племена в продължение на стотици години се занимават само с лов на други африканци за роби, а за много африкански крале да продават собствените си поданици в робство е основен приход в хазната им. Търговията с роби е подпомогнала развитието на държави като империя Ашанти, Бамбара и Дахомей, чиито икономики стават зависими от размяната на роби срещу европейско огнестрелно оръжие, с което пленяват още роби.
Най-старите известни следи от африкански роби в Америка са открити в Мексико през 2006 година и се отнасят за края на 16 и средата на 17 век.
Никой не може да каже със сигурност броя на робите, откарани в Америка. Предполага се обаче, че става въпрос за 10-20 милиона души. Около 20% от тях са загивали по време на прекосяване на Атлантика. Мнозина от оцелелите са закарани в Карибието. Най-голямата част – около 5 милиона души – са транспортирани в португалската колония Бразилия. В английските, френските, холандските и датските колонии са разпределени 10 милиона роби. Само в колониите на Испания са разпродадени 2 млн. роби. Около 500 000 роби са доставени на сушата северно от Испанска Флорида.
350 години е продължила тази срамна страница от историята на нашата цивилизация. Европейските и американските правителства приемат закони за забрана на робството през 19 век, въпреки че в някои части то съществува до края на века.
По случайност именно на 1 август 1834 г. е отменено робството в Британската империя и 770 хиляди роби получават свободата си. В САЩ за освобождаването на 4 милиона роби се води кръвополитната Гражданска война (1861-1865 г.), взела над 600 хиляди жертви. Бразилия е последната страна, приела закон за забрана на робството 1888 г.
Днес потомците на западноафриканските роби представляват важна част от населението на Бразилия, Карибите, Латинска Америка и САЩ.
Споделете текущата публикация:
