Разбиващ премиерски монолог за лениви, инертни и спестовни българи буни националния дух тези дни. Повод за жуженето стана изявлението на Първия в родната изпълнителна власт Бойко Борисов за „спящи“ в банките милиарди левове. Паричките били скътани от десетки хиляди българи – не само крупни бизнесмени, които в последните две десетилетия са истинска провокация за ума с по два пръста чело и палати за милиони, а от редови обитатели на панелки. Кътали си българите милиардите, теглели си лихвичките и си кютали. Като истински сеирджии, които псуват управляващите пред телевизора и твърдо отказват да споделят усилията им да размърдат икономиката и да оттласнат България от блатото на кризата. А само част от тези трупнати парички можели да се превърнат в мощен двигател на родната икономика, реди Б.Б.
Първата ми реакция при това изявление беше: Този къде ги видя тези спестявания? От кои точно заплати храним семейства, плащаме консумативи, гледаме деца, че и да пестим? Защо бърка крадливите каналджии на забранени стоки с масата, която бъхти на работа по 10-12 часа, за да върже бюджета. И у тях думи като влог, депозит и спестявания са забранени, тъй като са останали в недоразвития соц.?
Малко по-късно обаче укротих духовете в собствената си глава, тъй като се сетих за новинарски емисии, в които възрастни българи пълнят джобовете на мошеници, като броят хиляди (от 2-3, та последно – 70 или 80 000), за да „спасяват“ деца и внуци по фалшиви телефонни сигнали, че последните са задържани за катастрофи.
Казах си: Сигурно повредата и в моя телевизор. Хем съм в най-активната си възраст, хем работя средно по 11-12 часа на ден, хем съм ходила на училище през половината от живота си, а към днешна дата, не разполагам с разкрита спестовна сметка, в която да крия от властта безценни за икономиката левчета. Изплащам стриктно ипотеката на жилището, което обитавам с малката си дъщеря, въпреки че вноската по ипотеката в годините на кризата играе като нивата на река Дунав, но не в сантиметри, а в евро. И за капак – всеки лев, който евентуално успея да добавя върху месечния доход с целева кампания или възлагане на парче – реинвестирам. Било в подобрение на битовите си условия, в развлечения и обучение на детето или в чифт нови обувки. Без значение. Важното е, че изпълнявам премиерската повеля безусловно – инвестирам всеки лев в различни сфери на родната икономика. Не държа „спящи“ пари нито в банката, нито под възглавниците. С две думи: Движа икономиката. Ама тя мен не ме движи нагоре. Неясно защо.
При това не искам да бъда разбрана превратно – реинвестициите и липсата на спестовна книжка не ме тревожат. Първо, защото приемам парите като средство за по-приятно прекарване на отрязъка, наречен живот, а не за идол, пред който да се кланям. И второ – защото съм наясно, че парите са най-ефимерната сигурност. Само че се чувствам леко прецакана. И неглижирана. От всички видове управници на т.нар. преход.
Защото:
Съм средно статистически български гражданин. Добре образован по стандартите на тази страна – обучавала съм се 19 години. Плащам си данъците редовно. Дала съм приноса си за естествения прираст на нацията. И работя тук. Не съм си взела дипломите, изкарани в държавни университети у нас, за да работя за чужда икономика. Но въпреки това не фигурирам по никакъв начин в стратегическите планове за развитие на никоя власт. Те по правило са запазена територия за големите акули. Които сами по себе си са носители на капитал (финансов и под формата на гласове по време на избори). Малките фирмички, които такива като мен правят, за да изкарват собствената си заплата и най-много още една, са прекалено дребни за мащабите на управлението.
Големите имат думата, като стане въпрос за данъчни облекчения и пр. възможности. Техните виждания за развитието на общността, обитаваща териториите на Република България, са особено ценни за властта. Нашите, тъй като сме малки, винаги се намира кой да определи като поръчкови, купени, продадени и пр. и да ги хвърли край ушите си. Сигурно, защото все сме между два вида избори и всеки глас е важен, а бройката им си струва само в големите корпорации.
Иначе, нали се разбрахме в началото на тези разсъждения – същите тези -Големите – кътат милиарди в банките и практически са прът в колелото на БГ икономиката.
Него го движим ние – малките. Които оцеляваме въпреки всичко, а не благодарение на държавния просперитет.
Затова смятам, че след премиерската критика към ленивите спестовници трябва да последва поклон към работливите прахосници. Те са десетки хиляди – образовани, трудолюбиви, креативни. В това съм категорична, защото общувам предимно с такива – все хора с тапии, свежи идеи и липсващи банкови сметки. И всички те се чувстват прецакани, защото живеят и работят на пълни обороти и с цялата си душа, а са принудени да оцеляват на ръба, тъй като образованието, трудолюбието и креативността у нас не са на почит напоследък. Просто не се търсят. И не се котират добре. Сигурно защото обикновено вървят в комплект с остър ум и език. Все неща, които докарват тежко главоболие. На всяка власт.
Споделете текущата публикация:
