Задава се нов “воден данък” за индустрията и от следващата година той може да доведе до натиск за вдигане на цени, пише „Труд“.
Вероятно покрай предизборните страсти дълго време почти никой не бе обърнал внимание на един нов държавен документ, който бе обнародван в разгара на отпускарския период, на 1 юли. Той носи скучното заглавие “Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване”. Едва в последните седмици все повече предприятия и браншови организации започнаха да осъзнават, че от началото на следващата година им се готви нова неприятна ценова изненада. И то на фона на продължаващ ръст в цените на електроенергията и природния газ.
Новата тарифа, която трябва да влезе в сила от началото на 2012 г., предвижда значително увеличение на почти всички такси в нея – като се почне от тези за водовземане от повърхностни води, мине се през тези за водовземане от подземни води и се стигне до така наречените такси за замърсяване.
Трябва да се признае, че тарифата предвижда и намаляване на таксите за водовземане на минерални води от 3 до 13 пъти. Ако се тегли чертата обаче, виждаме, че тежестта за потребителите нараства около два пъти, или с около 30 милиона лева за една година по данни на бизнеса.
При таксите за промишлено водоснабдяване от повърхностни води ще има ръст от 275%, а при таксата за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване – от 150 пъти (!). Всичко това няма как да не окаже влияние върху българската индустрия, а в крайна сметка и върху гражданите, защото ще доведе до оскъпяване на продукцията на редица все още работещи предприятия.
Разбира се, веднага възниква въпросът какво налага толкова драстично завишаване на таксите във време, когато кризата за повечето предприятия не е отминала, а цените на основни енергоносители продължават да растат. От тази гледна точка новите такси за пореден път създават впечатление за държавен произвол и липса на прозрачност и комуникация с бизнеса.
Има и друг важен момент. По закон държавните такси биват прости и пропорционални.
Пропорционалните се определят върху цената на документ или услуга, а простите – според необходимите материално-технически и административни разходи. Не е ясно кое от изброените изисквания е налице, за да бъдат “надути” цените в тарифата до такава степен. Остава въпросът за какво в крайна сметка ще бъдат използвани приходите от така завишените такси.
В доклада на МОСВ при представяне на тарифата за приемане от Министерския съвет е посочено, че размерите на таксите са индексирани с коефициента на инфлация за периода 2000-2009 г. Пропуснато е обаче да се сметне, че за цялото това десетилетие инфлацията е била 65,2%, докато някои единични такси (за охлаждане, за промишлени цели, за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване) са завишени в размери, които многократно превишават инфлационния индекс.
Същевременно бизнесът твърди, че тарифата е била приета, без за това да са били уведомени заинтересованите лица и браншовите организации, както и че липсва достъпен доклад за оценка на въздействието.
Не се отчита и друг важен фактор. На практика държавата е монополист на “пазара” на вода. Това означава, че в сектора липсва свободен пазар, което пък води до необходимост от независимо регулиране и ограничаване на потенциални опити за държавен произвол. Тази ситуация извежда на преден план идеята за включване на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в този процес. Ясно е, че комисията регулира ВиК сектора, но той е малка част от цялата водна икономика.
Огромният дял от водите за стопанска употреба се използва от индустрията, енергетиката и селското стопанство. Но всичко това на практика е оставено в ръцете на администрацията. Заради това е добре да се помисли за законови промени, които да запълнят тази празнота и да създадат основа за адекватно и независимо регулиране.
Вследствие на създадената от чиновници ситуация много от засегнатите фирми вече обмислят варианти за алтернативи на водата в процесите на охлаждане в редица производства. Смяната на начина на охлаждане с електрически охладители обаче би повишила разходите за електроенергия и за съответното ново оборудване.
В крайна сметка това би могло да доведе и до по-ниски приходи за хазната именно от такси за водовземане и водоползване. Аналогията, разбира се, е далечна, но видяхме как с увеличаването на осигурителната тежест от началото на тази година приходите от осигуровки значително намаляха.
Новите тарифи до голяма степен застрашават и икономическата обосновка на инвестициите, направени от много компании за изграждане на големи хидротехнически съоръжения със сондажи на хиляди метри под земята. За да реализират подобни инвестиции, всички са разчитали на предвидимост и по отношение на тарифите за водовземане и водоползване.
Повишените такси ще окажат влияние и върху цените на електроенергията по няколко направления. За един хилядамегаватов реактор на АЕЦ “Козлодуй” например са необходими около 170 000 куб. метра вода на час. Три пъти по-високите разходи за вода за охлаждане биха дали основание на централата да поиска увеличение на цената на тока, което пък ще рефлектира върху потребителите.
Вдигането на таксите засяга и цената на водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, което директно ще се отрази на всички водноелектрически централи. Нека не забравяме, че големи консуматори на вода са и топлофикационните дружества. Всичко това неизбежно води до опасения от нов ценови натиск, който ще се отрази и върху цената на тока за битовите потребители.
Не на последно място новата тарифа ще доведе и до повишени разходи за напояване в земеделието.
Изглежда, че за пореден път се прави опит за прокарване на решения, които не са в интерес на обществото. Материята е много специфична и е твърде вероятно в разгара на лятото да не й е било обърнато достатъчно внимание. Но, както е тръгнало, на някого скоро може да му хрумне да наложи такса “вятър”, такса “слънце” и какво ли още не с цел да бъде запълнен бюджетът – в ущърб на все още работещите предприятия и електроцентрали. Бюджетът е важен, но пълненето му не трябва да бъде за сметка конкурентността на българските предприятия. В същото време трябва да бъде отчитан и цялостният ефект за потребителите.
Изходът от сегашната нелепа ситуация е тарифата да бъде променена преди окончателното й влизане в сила на 1 януари 2012 г. А дългосрочното решение включва законови промени за независимо регулиране на водния ни сектор и изключване на възможностите за бюрократичен произвол.
Споделете текущата публикация:
