Прокуратурата, към която най-често гражданите се обръщат за помощ при кражба на лични данни, се оказа също ненадеждно място за работа с тях.
Управляваното от главния прокурор Борис Велчев ведомство е глобено с 3000 лв. от Комисията за защита на личните данни. Причината са изнесени неправомерно сведения от регистъра на населението от служител на Софийска градска прокуратура (СГП).
Комисията е била сезирана от двама граждани, че през ноември миналата година в пощенската кутия на техен първи братовчед е получено писмо с разпечатки от регистъра, в които се съдържат личните им данни. След проверка от Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” е установено, че влизането в информационната система е направено от С. В., служителка в следствения отдел на СГП. При проведено вътрешно разследване в прокуратурата става ясно, че разпечатките от регистъра на населението са направени, без да има писмено искане от страна на служител или следовател за тях, каквито са разпоредбите. В отговора си до комисията СГП сочи, че изготвените справки не са предоставени на никого, но във връзка с възникналия проблем са предприети мерки за подобряване на работата с регистъра на населението.
От служителката С. В. са поискани писмени обяснения. В тях тя твърди, че не е предоставяла справките на външни лица и не познава лицето Н. Г., което е посочено като подател на писмото с крадените лични данни.
Комисия иска и неговото становище. В писмо до защитниците на личните данни Н. Г. твърди, че справките от националната база данни на населението са връченина съпругата му от непозната за него жена. Действията били предприети във връзка с уреждане на имуществени отношения след смъртта на роднина, с която семейството му било в близки взаимоотношения. Посочва се, че съпругата му била предоставила данни от удостоверението за наследници на съседска жена на починалата, която по-късно им изпратила справките.
Пред комисията представител на прокуратурата защитава тезата, че жалбата по този случай не трябва да се приема за основателна, тъй като събраният доказателствен материал по категоричен начин не установява връзка между служителката им С. В. и въпросните разпечатки от регистъра на населението. Затова и държавното обвинение не трябвало да понася административно-наказателна отговорност.
Защитниците на личните данни обаче не се съобразяват с това становище. Според тях жалбата е основателна, тъй като сведенията за лицата в регистъра са били получени неправомерно от неизвестен за тях служител.
Освен това при проверка на случая е установено, че СГП не е изпълнила задължението си по закон да издаде указания към работещите с лични данни служители как да ги опазват.
Няма и технически спирачки за неправомерното им използване или обработване.
Приемайки, че може да се касае за епизодичен случай, комисията налага сравнително малка глоба.
Според решението й имуществената санкция от 3000 лв. трябва да се плати от прокуратурата с управляващ главен прокурор Борис Велчев, а не от СГП. Мотивът е, че в качеството му на администратор на лични данни неговото ведомство не е упражнило контрол за спазване на необходимите технически и организационни изисквания при работа с тях.
Националната база данни “Население”, от която служителката С.В. е точила сведения за роднински връзки, съдържа имената, ЕГН-та и адресите на всички граждани. В нея има информация за сключени бракове, деца и настъпване на смърт. Затова достъпът до нея става чрез специални удостоверения и електронен подпис. Всяка администрация има оторизиран служител да работи с тях. Справки в нея могат да правят при същия контролиран режим още нотариусите и частните съдебни изпълнители. Така винаги се знае кой какво е чел в регистъра.
7000 дават име, ЕГН и подпис за независим кандидат за президент
Инициативните комитети на независимите кандидати за президент и вицепрезидент трябва да представят име, ЕГН и подпис на най-малко 7000 избиратели, които ги подкрепят, за да бъдат допуснати до участие във вота на 23 октомври.
Това става ясно от инструкции на Комисията за защита на личните данни. В нея подробно се описва какви сведения за избирателите и за кандидатите трябва да се събират, как да се опазват и унищожават.
Например на всяко място, където гражданите се приканват да подкрепят даден кандидат, трябва да има табло или брошури, информиращи къде ще бъдат предадени техните данни и как могат да бъдат заличени. Трябва да бъде създадена такава организация, че да може да се удостовери по безспорен начин пред кой член на инициативния комитет даден избирател е положил подпис. Също така да има техническа възможност да не се допуска повторно вписване на един и същ човек, което е забранено според изборното законодателство.
Събраните подписи трябва да бъдат така прошнуровани, че да не могат отделни листове с лични данни върху тях да бъдат изваждани или ксерокопирани за други цели.
Тези правила важат и за инициативните комитети за издигане на независими кандидати за кметове и общински съветници, които също ще се избират на 23 октомври. Ако не успеят да осигурят необходимия брой подписи за участие във вота, те са длъжни да унищожат събраните лични данни. Това става с протокол, подписан от всички членове на инициативния комитет.
Партиите също трябва да имат вътрешни правила за опазване на личнита данни на хората, които пускат в предизборната надпревара.
Общинските избирателни комисии пък направо трябва да се регистрират като администратори на лични данни в комисията. Заедно с ЦИК те трябва да гарантират защитата на събраните в подписките сведения при предаването им за проверка на достоверността в службите на ГРАО. (24часа)
Споделете текущата публикация:
