Куцането е рефлекс, който при млади и стари се дължи на едно – болка в единия или двата крака. Така е и при децата. Има няколко категории причини за болезнения крайник:
Травма – скорошна или в близко минало време, причинила фрактура, мекотъканни промени, навяхване или изкълчване в коляното или глезена. По всепризнати статистически данни всяко дете пада средно по 100 пъти на ден. Еластичността на костите, която всяко дете притежава, парви костната наранимост и фрактурите сравнително рядка патология.
Различни вродени заболявания, които са неоткрити или нелекувани – дисплазия на тазобедрена става, вродена деформация на стъпалата, по рождение скъсени кости на долните крайници.
Широка група болести на развитието – между тях са и описани и не толкова състояния като болестта на Пертес; изкривявания, настъпващи във физиологичния растеж на бедрената глава; растежни увреди в костните центрове.
Туморни заболявания, каквито, макар и рядко, се срещат при децата – по-често доброкачествени, но и ма и случаи на злокачествени, засягащи костта.
Най-често родителите се тревожат от накуцването на детето и това ги води при лекаря.
Причината едно дете да накуцва може да е и безобидна – неудобни обувки, а може и да застрашава живота (костен тумор) в случай, че проблемът се открие късно.
Ориентир за откриването на причината за болката е възрастта на детето.
В бебешката и възрастта до 3 години най-чести са проявите на дисплазия на тазобедрената става (за което сме говори в по-преден материал) и различни форми на нарушение на растежа на костите, даващи различия в дължината на долните крайници.
В следващата възрастова група – ювенилна (4-10 години) обикновено се развиват проблемни състояни в тазобедрената става, които най-често са резултат от възпалителен процес или нарушения в кръвоснабдяването.
Третата възрастова група – адулесцентна (11-16 години)съвпада с с пубертетния растеж – хормонален, физически, функционален. При нея могат да се изявят различни костни болки в областта на пети, ходила, колена.
Родителят трябва да наблюдава проблемът на детето и да е наясно с неговата давност. Важно е дали болката нараства, намалява или е непроменена. Много често сме свидетели на нелекуване продължително време поради създаден навик или в случаи, в които детето имитира сполучливо куцащи родители или прародители.
По-големите деца показват мястото на болката, което помага за уточняване на диагнозата. Нерядко локализацията на болката лъже. Често , например, една тазобедрена става може да даде фалшива болка, която се проявява в областта на съответното коляно. Малките деца не могат да посочат източника на болка и тук е ролята на родителя, който да каже дали детето върви или не прави опити да стане като предпочита да пълзи.
Много често в практиката на ортопеда се среща растежната болка – широко понятие, което се поставя като окончателна диагноза след отхвърляне на другите, по-сериозни диагнози.
Характерно за растежните болки е двустранността, предимно нощна проява като през деня детето много рядко се оплаква от болка или куца.
Правилно поставената диагноза „растежна болка“ не е сериозен проблем, освен че нарушава съня на детето и родителите. Не се изискват специални тестове, особено, когато детето е в нормална кондиция, храни се нормално и не куца. В този случай най-добрите мерки за премахване на проблема са растягащи гимнастики и масажи на долните крайници, даването на популярни сиропи за температура, които имат обезболяващ ефект и убеждаване на родителите в безвредността на проблема.
Ако по преценка на родителите болката засяга трайно само единия крайник, когато причинява накуцване през деня и спира детето от игра, състоянието изисква задълбочаване. Правят се кръвни изследвания, където се търси ставна (ревматична) активност и при наличието й се търси помощта на детски ревматолог.
Друго, често срещано заболяване при децата, причиняващо куцането им, се нарича транзиторен асептичен синовит на тазобедрената става. Началото му обикновено е внезапно – при ставане от сън, трае кратко – 2-3 дни детето се оплаква от болки, понякога посочва и колената. Блоката може да е силна и даже да го прикове на легло. Родителите забелязват, че крачето е свито и отведено настрани, болезнено е при раздвижване. Липсва повишена температура, както и други локални промени в зоната на тазобедрената става като твърдост, зачервяване. Лечението е леглови режим за 2-3 дни на фона на детските сиропи или таблетки с обезболяващ ефект. Транзиторния синовит трябва да бъде уточнен от педиатър и при нужда от ортопед, тъй като доста близки по симптоми са истинските септични артрити, зад които стои възможна бързопрогресираща бактериална инфекция. При тях е наложително интензивно медикаментозно антибиотично лечение, хоспитализация, а даже и ранна оперативна намеса. Бързото преминаване на болката при транзиторния синовит е белег за благоприятност, а продължаващата няколко дни лека накуцваща походка е в резулта на създаден през дните на болката навик у детето.
Навлизайки в растежната пубертетна възраст момчетата са изложени на опасности, причиняващи нарушения в растежа на бедрените стави. Такава е Болестта на Пертес. Тя е сериозно заболяване, което изисква активно лечение. Болестта на Пертес обикновено е едностранна. Засяга предимно момчетата. Болката не винаги е постоянна, а накуцването е симптомът, който започва да тревожи родителите. Понякога началото на заболяването съвпада с травма или продължително ходене, което често води до неглижиране от страна на родителите на начеващата опасност. Детето започва да накуцва, да се клати като неосъзнато прихвърля тежестта към здравия крак. Родителите скоро могат да забележат отслабване на мускулите на съответното бедро (намаляване на обиколката му). Прави впечатление ограничаването на отвеждането на бедрото, както и намаляването на възможността за ротация.
Приоритет на специалиста – ортопед за точно диагностициране е рентгеновата снимка и ядрено-магнитен резонанс. При Болестта на Пертес липсват промени в кръвните изследвания, което я отличава от възпалителните заболявания. Детето се чувства прекрасно, но смо в покой. След откриване се предприема лечение, което може да трае години. В зависимост от стадия, в което се улови заболяването, лечението може да се състои в ползването на патерици, а в по-тежки случаи – обширни оперативни намеси с цел коригиране на нарушената геометрия на тазобедрената става. Залогът е голям, тъй като тазобедрената става трябва да бъде запазена в близки до нормалните параметри и така да се предотврати проява на ранна артроза.
Голяма е и групата на т.нар. остеохондрози – заболяване в растежната възраст, което засяга по-често активно спортуващи момчета. Най-честите прояви са болка и подуване на предното лице на колянната става под капачката (Болест на Осгут – Шлатер); Болест на Халгунг -болка и подуване по задния полюс на петата и по-рядката Болест на Кьониг – нарушение в здравината и цялостта на части от хрущялните повърхности в колянна става – обикновено едностранно.
Тези заболявания са с цикъл от 2 години, т.е. толкова трае проблемът при всички деца. Лечението е с различни локални мазила, физиопроцедури, криотерапия (лечение счрез локално приложена ниска температура).
Спорен е въпросът за прилаганото в миналото лечение чрез лишаване от физически натоварвания. Съвременните постановки твърдят, че детето не трябва да се лишава от спорт, който е част от неговото ежедневие.
Така изброените чести и благоприятни като развитие причини за куцането в детската възраст не омаловажава ролята на добрия педиатър и при нужда консултант – ортопед. Погрешното забавяне на точната диагноза може да доведе до ненавременно откриване на други сериозни заболявания.
Доц. Димитър Райков можете да откриете в МЦ „Плюс“ тел.: 052/643333 ; www.raikov.dir.bg
Споделете текущата публикация:
януари 11th, 2014 at 16:52
iskam da vi pitam za moeto ndete na osamgodini otkrixme ima zabolqva tazobrednata stava napravixme operaciq v gorna banq no nqmq podrobenie vse kyca ima sk1sqvane desniq krainik s dva i polovina kakvo da na pravq k1m kogo da se ob1rna