Според световни критерии и българския закон във възрастта 18-65 г. здравите мъже могат да даряват до 5 пъти годишно, а жените – до 4 пъти, при минимален интервал от 60 дни
Мислите, че знаете всичко за Кристиано Роналдо? Опитайте да откриете дори една татуирана чертичка по тялото му и да си спомните каква е причината да няма. Във време, когато футболните терени приличат на подвижни галерии за татуси, португалецът съзнателно бяга от този тренд. Причината не е суетата да бъде уникален, а проста медицинска математика: всяка нова татуировка би го изваждала от “отбора” на кръводарителите за поне четири месеца заради риска от инфекции. А той няма намерение да спира.
Големият прелом настъпва през 2011 г. в съблекалнята на Португалия. Тогава съотборникът му Карлош Мартинш разкрива личния си ад – тригодишният му син Густаво гасне от апластична анемия. Детето се нуждае от спешно преливане на кръв и отчайващо търси съвместим донор на костен мозък. Роналдо е сред първите, които запретват ръкави, а преживяването напълно изтрива страха от непознатото. Той бързо осъзнава колко погрешен е митът, че даряването на кръв е опасно, а донорството на костен мозък е болезнена или увреждаща процедура.
Густаво открива своя донор и битката е спечелена, но за Роналдо даряването на кръв се превръща в личен кодекс. Запретва ръкав между 2 и 4 пъти всяка година. Както правят и много други известни и познати само на семействата си хора с големи сърца. И ако мислите, че и за кръводаряването знаете всичко, може и да се изненадата от факта, че жестът помага не само на някой нуждаещ се, а предоставя и на дарителя неподозирани предимства за здравето и отдалечаване на старостта.
Редовното обновяване на кръвта намалява нейната плътност, подмладява клетъчния състав и облекчава сърцето при екстремни натоварвания. Така чистата кожа на Роналдо се оказва най-силният му символ. Отвъд хуманитарния отзвук и превръщането му в глобален посланик на каузата за спортист от неговия ранг решението е и избор, който едновременно поддържа собственото му тяло на максимални обороти.
Хиляди известни и неизвестни дарители избират пътя на хуманизма, независимо че понякога мотивът е чисто прагматичен: отнемане на малък обем кръв облекчава работата на сърцето и така намалява риска от инфаркт и инсулт, предпазва от натрупване на излишно желязо и обновява организма. Всъщност в крайна сметка няма значение какъв е мотивът – от решението печели животът, защото медицинските ползи от кръводаряването далеч надхвърлят психологическото удовлетворение, задействайки сложна поредица от полезни физиологични процеси.
Преди всяко даряване човек минава през минипреглед, който улавя скрити хипертонични състояния или аритмии, а лабораторният скрининг за ХИВ, хепатит B, хепатит C и сифилис осигурява безплатен здравен мониторинг.
Намаляването на гъстотата на кръвта подобрява оросяването на тъканите, понижава кръвното и редуцира риска от образуване на тромби. Процесът подпомага метаболизма на желязото, регулира нивата на феритин – запасите от желязо, и намалява оксидативния стрес. Редовната загуба на малки количества кръв стимулира бъбреците да отделят еритропоетин, което провокира костният мозък да произвежда млади и устойчиви еритроцити. Процедурата спомага и за прочистване от упоритите вечни химикали, които влизат в телата ни от опаковки и замърсители.
При стандартно кръводаряване се вземат 450 мл кръв. Обемът на течностите се възстановява бързо – от 24 до 48 ч, с помощта на обилна хидратация без алкохол и кофеин. Връщането към обичайното качество на клетъчния състав отнема от 4 до 8 седмици. Според световни критерии и българския закон здравите хора във въззрастта 18-65 г. над 50 кг могат да даряват до 5 пъти годишно, ако са мъже, а жените – до 4 пъти, при минимален интервал от 60 дни.
Според данните на Световната здравна организация в глобален мащаб се събират над 120 милиона дарения годишно, но на всеки две секунди някой се нуждае от преливане. Дефицитът от около 20% показва сериозни дисбаланси: страните с високи доходи събират 36% от даренията, въпреки че обхващат едва 15% от световното население.
Кипър постига рекордните близо 52 дарения на 1000 души. Поради високата честота на таласемия (средиземноморска анемия), при която 15% от хората са носители, а 1/3 от целия национален запас от кръв отива за пациенти с това заболяване, държавата е превърнала кръводаряването в национална кауза чрез ранни акции в училища и казарми. Сходно е положението в съседна Гърция.
Италия води по общ обем в Европа с над 3 млн. дарения годишно благодарение на мрежата AVIS, Франция събира 2,8 милиона чрез строг държавен монопол и прецизна логистика, а Германия постига 2,4 милиона чрез много добре организирана съвместна работа на Червения кръст и частни центрове.
В условия на застаряващо население Япония превръща центровете за кръводаряване в модерни кафенета с безплатен интернет и фокус върху аферезата – процедура, при която се вземат само определени съставки на кръвта и възстановяването след това е много бързо.
Анализ, публикуван в авторитетното списание Transfusion Medicine Reviews, анализира политиките за стимулиране на донори в 63 държави и всички щати на САЩ. Въпреки че СЗО препоръчва изцяло безвъзмезден модел, близо половината от проучените държави прилагат преки или косвени финансови или отпускарски стимули. От 46 държави с налични данни 23 предлагат платен отпуск. Докато в САЩ, Индия и Япония той зависи от работодателя и трае колкото самата процедура, в държави от Източна и Централна Европа (Полша, Румъния, Словения, Латвия, България) той е гарантиран от държавата – между 1 и 2 дни. В Чехия и Полша донорите ползват данъчни облекчения (15-18 евро), в Германия се изплаща компенсация от 25 евро, а в Румъния се дават ваучери. В САЩ моделите са по-пазарно ориентирани – подаръчни карти, лотарии и системи за точки с опция за “двоен алтруизъм” – пренасочване на събраните точките за благотворителност.
Някои организации отиват още по-далеч в грижата за донорите, като си сътрудничат с местни спонсори и застрахователи, за да предоставят здравноосигурителни разширени пакети и директно финансиране на изследвания и тестове за здравословно състояние. Тези специални ваучери позволяват на хората да се възползват от допълнителни клинични скрининги, които разширяват стандартната оценка при профилактични прегледи.
В България реалността е особено предизвикателна – страната се бори с хроничен дефицит на донорска кръв. Между 85 и 95% от даренията са от близки и познати, когато техен близък е изправен пред операция или спешност. Публична тайна е, че при липса на годни дарители в обкръжението се стига до “купуване” на кръводарители. За да не се стига до това, няколко болници, сред които се откроява ВМА, организират собствени кампании за доброволно безвъзмездно кръводаряване, благодарение на което не страда лечебната им дейност, а при нужда предоставят кръв и на затруднени болници.
Кампаниите обаче не може да са по модела “дайте всички да дадем – и да се свърши”. Основната причина кръводаряването да изисква непрекъснат поток от доброволци се крие в “срока на годност” на незаменимия ресурс. Тромбоцитите, които са жизненоважни кръвни клетки за онкоболни и в хирургията, могат да се съхраняват при обикновени условия едва 5 дни. Еритроцитите – червените кръвни телца – от 35 до 42 дни. Дори плазмата не е вечна – обичайно изкарва замразена до 1 година. Това е основната причина държавите с устойчиво здравеопазване да усъвършенстват в синхрон с променящия се свят моделите за поощряване на редовното кръводаряване.
Повечето доброволци имат наистина алтруистични подбуди и изобщо не са привлечени от един шоколад или 2 дни отпуск например, нито очакват повече поощрения. Но ако по-съвременна система за стимулиране и по-добра информираност за здравните бонуси, които кръводаряването носи за донора, послужат за насърчаване на вътрешния подтик у човека да бъде солидарен, защо не?/ 24 часа
Споделете текущата публикация:
