Ограничаването на приема на захар по време на бременността и през първите две години от живота може да има дългосрочни ползи за здравето на мозъка и да намали риска от развитие на деменция и болестта на Алцхаймер в по-късна възраст. Това показва ново изследване, публикувано в научното списание npj Aging.
Учените анализират данни от 60 394 участници в Британската биобанка, родени между 1951 и 1956 г., като използват уникалния „естествен експеримент“, създаден след Втората световна война. По време на военните години и непосредствено след тях захарта във Великобритания е била строго нормирана, а след отпадането на ограниченията през 1953 г. средната дневна консумация почти се удвоява.
Това позволява на изследователите да сравнят хората, чиито първи 1000 дни от живота – от зачеването до около двегодишна възраст – са преминали при ограничен прием на захар, с тези, родени след края на нормирането, пише Science Alert.
Резултатите показват, че участниците, изложени на по-нисък прием на захар в ранното си развитие, са имали с 27% по-нисък риск от развитие на деменция и с 46% по-нисък риск от болестта на Алцхаймер. Освен това при тях е отчетен с 11% по-нисък риск от депресия и с 20% по-нисък риск от тревожност. Подобна връзка не е установена при болестта на Паркинсон.
Най-силно изразен защитният ефект е бил при хората, чието ограничаване на захарта е продължило и след раждането, което подсказва, че храненето през първите две години от живота може да играе особено важна роля за развитието на мозъка.
Анализът на ядрено-магнитни резонанси на част от участниците разкрива и структурни различия. Хората, които са били изложени на по-нисък прием на захар в ранна възраст, са имали мозъци, изглеждащи средно с около пет месеца „по-млади“ от хронологичната им възраст. Освен това при тях са наблюдавани по-големи обеми на хипокампуса и таламуса – мозъчни структури, които имат ключово значение за паметта, ученето и когнитивните функции.
Според старшия автор на изследването, проф. Бинг Джан от Медицинския университет в Гуанджоу, защитният ефект вероятно се дължи на метаболитното програмиране през първите 1000 дни от живота – критичен период, в който мозъкът се развива изключително бързо и е особено чувствителен към хранителните фактори.
Изследователите предполагат, че високият прием на захар в ранна възраст може да допринесе за развитието на инсулинова резистентност и хронично нискостепенно възпаление – два добре известни рискови фактора за деменция. Въпреки това те подчертават, че настоящото проучване не доказва причинно-следствена връзка, а показва статистическа асоциация.
Авторите отбелязват и някои ограничения на изследването. Не е било възможно да се установи точното количество захар, консумирано от всяка майка и дете, а броят на участниците, развили болестта на Алцхаймер, е сравнително малък. Освен това данните са получени предимно от британско население, което може да ограничи приложимостта на резултатите към други групи.
Въпреки това учените смятат, че откритията подкрепят препоръките за ограничаване на добавената захар по време на бременността и в ранното детство. По думите на проф. Джан, това е не само инвестиция в непосредственото здраве на детето, но и в здравето на мозъка десетилетия по-късно.
Споделете текущата публикация:
