Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г., внесен от Министерския съвет. Преди това депутатите одобриха и бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО).
Проектобюджетът на НЗОК предвижда приходи и разходи в размер на 5,26 млрд. евро, което е с 412,3 млн. евро повече спрямо бюджета за 2025 г. – ръст от 8,5%. От общите приходи 5,14 млрд. евро ще дойдат от здравноосигурителни постъпления, като над 3,18 млрд. евро са от здравни вноски, а близо 1,95 млрд. евро – от държавни трансфери.
Най-голямото перо отново е болничната помощ, за която са предвидени 2,34 млрд. евро. За специализирана извънболнична медицинска помощ са заложени 351,2 млн. евро, а за първичната извънболнична помощ – 345,6 млн. евро.
Комисията отхвърли предложенията на опозицията за преразпределяне на средства от болничната към извънболничната помощ и за увеличаване на финансирането на общинските и областните болници. Не беше прието и предложението средствата, предвидени за ваксини срещу COVID-19, да бъдат насочени към лечение на деца и младежи до 18-годишна възраст.
След дебати депутатите отхвърлиха и предложението държавата да поема изцяло здравните осигуровки на жените по време на майчинство. Според вносителите това би облекчило работодателите и би насърчило наемането на млади жени, но Министерството на здравеопазването посочи, че липсва финансова обосновка и анализ на ефекта.
Единодушно беше прието предложение, с което се урежда здравноосигурителният статус на българските монаси в манастира „Св. великомъченик Георги Зограф“ в Света гора, като към 1 август 2026 г. те ще се считат с непрекъснати здравноосигурителни права.
И през следващата година размерът на здравноосигурителната вноска остава 8%, като за повечето работещи се запазва съотношението 60:40 между работодател и служител. При държавните служители съотношението остава 80:20.
По време на заседанието временно изпълняващият длъжността управител на НЗОК д-р Асен Меджидиев подкрепи идеята за централизирано договаряне на скъпоструващите лекарства. Здравният министър Катя Ивкова заяви, че всички лечебни заведения, които работят с публичен ресурс, трябва да бъдат поставени при равни условия, а централизираното договаряне ще осигури еднакви цени за едни и същи лекарствени продукти и ще ограничи съществуващите дисбаланси при закупуването им.
Замразяват се парите за майките през втората година след раждане в размер на 398,81 евро. Това реши още бюджетната комисия към парламента. За последно обезщетението за майките през втората година от майчинството беше увеличено през 2022 г. и оттогава вече четири години не е променяно.
Парите за втората година от майчинството ще бъдат увеличени, но с бюджета за 2027 г., каза председателят на бюджетната комисия към парламента Константин Проданов от ПБ. Той обясни, че ще предложат цялостен подход с демографски мерки. Проданов добави, че парите за майките не са замразени от вчера, а с бюджета за 2026 г. плащаме масрафа на предишните управляващи.
Вие казвате “Тате ще ми купи колело, ама друг път”, коментира думите на Константин Проданов депутатът от ПП Асен Василев. Той добави, че в Министерство на отбраната има предвидени 40 млн. евро за проекти, за които няма проектна готовност, но в бюджета няма 20 млн. евро за увеличение на парите за майките през втората година след раждане.
Между първо и второ четене имаше направени няколко предложения за увеличение на парите на майките от депутати от опозиционни партии, които не бяха приети от бюджетната комисия. Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС припомни, че в проекта на бюджет на правителството “Желязков” за 2026 г. е било предвидено увеличение на парите за майките до 460 евро. Представители на опозиционните партии бяха предложили майките да получават 100% от обезщетението през втората година от майчинството, но и това не беше прието.
Минималното дневно обезщетението за безработица с бюджета за 2026 г. остава 9,21 евро, а максималното дневно обезщетение остава 54,78 евро. Минимално обезщетение за безработица получават не само хора, които са осигурявани върху ниски доходи, а и хората, които сами са напуснали работа или са си тръгнали по взаимно съгласие, независимо върху какъв доход са били осигурявани.
С гласовете на депутатите от управляващата партия бюджетната комисия към парламента подкрепи вдигане на максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август. От същата дата вдигат и минималните осигурителни прагови по икономически дейности и професии, като увеличението за осигурителните прагове за шефовете стига до 70 на сто. Минималният осигурителен доход за шефовете в повечето икономически дейности става 936 евро, което е по-малко от средния осигурителен доход за страната от 1035 евро, коментира министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
Министър Ефремова обясни, че хората, които са осигурени на максималния осигурителен доход, ако станат безработни, заради тавана на обезщетението за безработица ще получават с 4 евро по-малко, отколкото при прилагане на правилото обезщетението да бъде 60% от осигурителния доход. Но депутатите от ПБ не подкрепиха предложенията на опозицията минималното и максималното дневно обезщетение за безработица да бъдат увеличени.
Максималната пенсия остава без промяна в размер на 1738,40 евро до края на годината. Бюджетната комисия отхвърли предложение на опозицията максималната пенсия да бъде увеличена. Беше отхвърлено и предложението работодателите да плащат само първия ден от болничния. По отношение на това предложение министър Наталия Ефремова коментира, че администрацията работи в тази посока, но промяна може да бъде направена с бюджета за следващата година.
Споделете текущата публикация:
