България няма достатъчно магистрали, за да поеме нарастващия международен и вътрешен трафик, а малкото изградени трасета се износват ускорено. Това предупреди в интервю за БНТ регионалният министър Иван Шишков след поредицата тежки катастрофи с камиони, преминали през разделителните мантинели.
По думите му страната е транспортен кръстопът, но държавата не разполага с необходимата инфраструктура, за да разпредели безопасно движението. Към недостига на пътища се добавят остарели предпазни съоръжения, съмнения за некачествено строителство и спорни договори за стотици милиони левове.
Проблемът с мантинелите е известен от години. Още при подготовката на новите правила МРРБ изчисли, че близо 16 200 км ограничителни системи по републиканските пътища трябва да бъдат подменени или поставени наново. Около 1028 км от тях са по магистралите, а максималният срок за изпълнение на програмата е 10 години. Това означава, че голяма част от пътната мрежа ще остане със стари съоръжения, докато подмяната върви поетапно.
Трафик без алтернатива
Шишков посочи, че липсата на завършени направления принуждава тежкотоварния поток да се концентрира върху малкото действащи магистрали. Незавършени остават ключови трасета като „Хемус“, „Струма“, пътят между Видин и Ботевград и магистралата между Русе и Велико Търново. Част от проектите са в строеж, а други все още са на ранен етап.
„Държавата няма готовност да поеме този трафик. Нямаме необходимите магистрали“, заяви министърът. Според него интензивното движение на камиони ускорява амортизацията на настилките и предпазните съоръжения, а липсата на алтернативни маршрути превръща отделни отсечки в постоянни тесни места.
Мантинели от друга епоха
При последните тежки инциденти по магистралите „Тракия“ и „Струма“ настилката в засегнатите участъци е била ремонтирана, но част от мантинелите са останали от времето на първоначалното изграждане на трасетата. Те са проектирани по по-стари изисквания и не притежават непременно характеристиките, заложени в приетата през 2024 г. наредба.
Новите стандарти поставят по-високи изисквания към поведението на ограничителните системи при удар. Шишков призна, че цялата мрежа не може да бъде обновена наведнъж, но това не отменя необходимостта най-рисковите места да бъдат определени и обезопасени първи.
„Това са старите мантинели – тези, които са сложени по времето, когато е проектирана магистралата“, каза министърът. Проверките трябва да установят не само дали съоръженията отговарят на действащите стандарти, но и дали реално монтираните изделия съответстват на представените сертификати.
Липсващи сантиметри асфалт
Съмненията не се ограничават до мантинелите. При проверки на втория и третия лот на магистрала „Тракия“ през 2022 и 2023 г. бяха установени отклонения от проектните параметри. Взетите проби показаха настилка между 185 и 190 мм при заложени 220 мм, или недостиг от около 3 см асфалт. Общият недостиг в конструкцията и земната основа беше оценен на между 12 и 17% за различните участъци.
Шишков припомни, че сигналите са изпратени до прокуратурата, но окончателната отговорност трябва да бъде установена от разследващите органи. „Нередностите в пътното строителство са много по-големи. Проблемите в пътния сектор са огромни“, заяви той.
Поръчката за 1 млрд. лева е спряна
Пътната агенция прекрати обществена поръчка за близо 1 млрд. лева, чрез която една компания е можела да получи поддръжката на мантинелите в цялата страна за четири години. До провеждането на нова процедура дейностите ще бъдат възлагани на държавното дружество „Автомагистрали“.
„Няма да подпишем този договор за 1 млрд. лева“, категоричен беше Шишков. Той обаче призна, че по други процедури, започнали преди настоящото управление и достигнали напреднал етап, държавата е изправена пред избор – да продължи изпълнението при засилен контрол или да влезе в съдебни спорове и да рискува ново забавяне на ремонтите.
Старите договори за мантинели са били за около 300 млн. лева, но след анекси плащанията по тях са достигнали близо 500 млн. лева. Допълнително се изплащат около 16 млн. лева за индексации. Тези данни са предадени на компетентните институции за проверка.
Споделете текущата публикация:
