Казусът с твърденията за полети на Делян Пеевски и Десислава Атанасова се обръща към начина, по който държавата е боравила с чувствителни данни. Бившият председател на ДАНС Цветлин Йовчев обясни в интервю за НоваНюз, че системата PNR не е инструмент за публични внушения, а строго регламентиран механизъм, използван при тежки престъпления, тероризъм и активни разследвания.
Така основният въпрос вече не е само кой къде е пътувал, а кой е поискал справката, на какво основание и дали информацията е била извадена и огласена по законен ред. Това поставя вътрешния министър Иван Демерджиев в деликатна позиция – защото при подобни данни ефектното публично говорене трябва да стъпва на безупречна процедура.
PNR не е система за политически ефект
Йовчев обясни, че PNR – Passenger Name Record – първоначално е създадена през 60-те години с търговска цел, за обмен на информация между авиопревозвачи и компании за резервации. След атентатите от 11 септември 2001 г. обаче системата придобива значение за сигурността и започва да се използва при конкретни рискове.
У нас ДАНС е звеното за контакт. Информация може да се предоставя при съвпадение с определени критерии – издирвано лице, човек със забрана, лице по активно разследване или случай, свързан с тежко престъпление.
По думите на Йовчев това е важно разграничение. Ако няма аргументация и данни, че става дума за тежко престъпление, извличането на такава информация може да бъде нарушение. А публичното й оповестяване вече отваря и въпрос за личното пространство и защитата на данните.
Трите въпроса, които чакат отговор
Бившият председател на ДАНС очерта три казуса около темата с полетите. Първият е дали информацията, изнесена от министъра, изобщо отговаря на истината. Вторият е дали данните са събрани по законов начин. Третият е дали публичното им изнасяне нарушава личното пространство и правилата по GDPR.
„Ако липсват аргументация и данни, че по случая се касае за тежко престъпление, извличането на информацията е законово нарушение. Нерегламентираното извличане на данни от PNR и публичното им оповестяване може да доведе до сериозни санкции по отношение на GDPR“, разясни Йовчев.
Той предупреди и за още по-сериозна хипотеза – ако е било изготвено искане с невярно съдържание, може да се стигне до разследване за злоупотреба с власт. В този смисъл вниманието се измества от Пеевски и Атанасова към институционалната следа – кой е задвижил процедурата и дали е имал основание.
Как се стига до личните данни
Йовчев обясни, че искане за достъп до PNR може да бъде направено от структури като ГДНП, ГДБОП и Бюрото за оперативно полицейско сътрудничество, както и от прокуратурата и съда във връзка с разследвания. Но това не означава свободен достъп до лична информация.
За да бъдат разкрити личните данни на конкретни лица, е нужно специално искане с ясни мотиви. Ако става дума за дело в ход, се иска съдебно решение. Искането се отправя към ДАНС, а председателят на агенцията или упълномощено от него лице решава дали да предостави достъп.
Точно тук е и най-важната част от казуса. Ако държавата твърди нещо толкова чувствително за публични фигури, тя трябва да може да покаже, че е спазила реда. Иначе съмнението не пада върху тези, чиито имена са били изнесени, а върху институцията, която е работила със системата.
Паспортите и следите от пътуване
Йовчев коментира и въпроса с различни документи за самоличност. По думите му обикновено властите не позволяват човек да влиза в една държава с един паспорт и да излиза с друг. Това не е напълно невъзможно, но е трудно осъществимо.
Той подчерта, че при всички положения PNR отчита пътуванията, а авиокомпаниите подлежат на сериозни санкции, ако не подават данни. Затова спорът не може да се решава с внушения, а само с проверима информация, извадена по правилния ред.
Йовчев потвърди още, че ГДБОП има масив от данни, различен от този на „Гранична полиция“. Това допълнително усилва нуждата от яснота – не само какво е видяно, а откъде идва справката, кой я е поискал и за каква цел.
Рискът е за управлението
Според Йовчев нерегламентираното извличане и публично оповестяване на данни може да доведе до тежък имиджов удар по новото управление и неговия интегритет. Това е сдържано, но ясно предупреждение към МВР и вътрешния министър.
При такава тема Демерджиев трудно може да разчита само на политически ефект. Ако данните са верни и законно извадени, процедурата трябва да го покаже. Ако не са, или ако са извадени без достатъчно основание, тогава казусът вече не е за полетите на Пеевски и Атанасова, а за начина, по който държавата използва чувствителна информация.
Назначението в ДАНС
След темата с полетите Йовчев коментира и назначаването на Пламен Тончев за ръководител на ДАНС. Според него това е логично кадрово решение.
По думите му агенцията има нужда от ръководител, който познава добре процесите в службите и може да упражнява ефективен контрол. Йовчев предупреди, че липсата на такъв контрол води до деструктивни процеси в институциите.
Случаят „Невзоров“
Бившият председател на ДАНС коментира и случая с Олег Невзоров и незаконния комплекс край Варна. Според него именно ДАНС е изпълнила задълженията си, като е изготвила доклад със съмнения за пране на пари и дейности, застрашаващи националната сигурност.
Йовчев смята, че отговорността за развитието на казуса не може да бъде прехвърляна върху службата. По думите му случаят разкрива по-широки проблеми в държавната администрация – законодателни пропуски, неефективност и вероятни корупционни практики.
„Лукойл“, санкциите и рискът за България
Йовчев засегна и позицията на президента Румен Радев по новия пакет санкции срещу Русия. Според него решението за вдигане на запора върху активи, свързани с „Лукойл“, не решава въпроса с потенциалните финансови претенции към България.
Той предупреди, че страната може да се изправи и пред риск да загуби действащата дерогация за руски петрол. По думите му опитите за баланс между европейските ангажименти на България, вътрешнополитическите настроения и отношенията с Русия са изключително рискови.
Споделете текущата публикация:
