Преди години бях в Централна реанимация на Пирогов заради репортаж, но вниманието ми привлече момченце – дребен, малко пухкав – с жестоко разбито лице с кървави белези през цялото лице и почти унищожен нос. Попитах дали е жертва на катастрофа, но онова, което ми разказаха ми обърна сърцето.
Детето било на 14 години. Поискало от баща си ключовете на семейната кола да я покара малко. Бащата казал, че това няма как да се случи, докато не навърши 18 и темата приключила. Младежът обаче, бесен, че не му угаждат, решил да отмъсти на цялото си зло семейство и се самоубие като си взриви главата. Налапал пиратка, която наистина избухнала в устата му. Няма нужда да казвам какви поражения е нанесла в цялата устна кухина, гърлото, хранопровода. Момчето беше в съзнание и всеки ден търпеше ужасяващи процедури с които чистеха съсиреци и лекуваха сантиметър по сантиметър унищоженото.
Родителите идвали всеки ден и всеки ден ридаели при вида на момчето си.
Истината е, че децата са способни на невероятни дивотии, но от друга страна инстинктът за самосъхранение също се възпитава като ценност.
Смъртта на 15-годишното дете преди три дни, което се блъсна челно в друг автомобил само ден след смъртта на 17-годишен, е част от цялостна диагноза и тя се отнася пряко до функционалната неграмотност на цели поколения.
Научихме, че детето взело ключовете от колата на баща си без негово знание и я подкарало, защото изпуснало училищния автобус и така искало да стигне навреме на училище.
Дори да допуснем, че версията е на 100% вярна и ученолюбието е в основата на подкарването на колата (а не фукане през приятели, че сам ще се докара до училище), смъртта на детето е резултат от цялостно неразбиране за основните правила в живота.
Първо някой вече е научил момчето да шофира и най-вероятно това или бащата, или близък роднина. „Е – ко, толко – нека аз го науча, че да знае и да може!“
Втори проблем: никой и никога не е учил момчето на отговорно поведение – той е шофирал и без колан и това е причината да е мъртъв – мъжете от отсрещната кола са ранени, но живи.
Трети проблем: системната игра на електронни игри и възможността да имаш „животи“ отново и отново, размива представата за реалните рискове.
Четвърти проблем: липса на родителски авторитет. Когато едно дете общува пълноценно с родителите си, то е наясно за твърдите правела и ограничения. Липсата на мисъл за действие-последствие кара много деца да действат импулсивно, защото никога и никой не ги е карал да предвидят последствията – ами нали е дете.
Накрая всичко се връща към възпитанието и то от ранна възраст, когато редно и нередно се превръщат в житейски категории.
Невинните жертви на автомобилни катастрофи не се интересуват дали ги е смлял „социално слаб“ с кола за двеста хиляди евро или дете, решило, че умее „да кара“.
Вече говорим за поколенчески наследена безотговорност, най-често подсилена от родителите.
Няма как с тати да пресичате пешеходна пътека като карате велосипед и после някой да обясни на детето, че така нарушава законите и става много лесна жертва на незнанието си.
Няма как родители да учат децата си да шофират и после да са изненадани, че децата сами подкарват колата.
Не знам какви промени ще се случат в образованието, но ако не започне спешна работа по ограмотяване за базовите правила в живота, все повече психолози ще обясняват на осиротели класове защо още един техен съученик е загинал…
Това е най-страшната пробойна в целия процес на подготовка за живота.
Споделете текущата публикация:
