А какво ще правиш, ако забранят телефоните и трябва да ги оставяте в кутия преди часа? – пита една майка, отчаяно опитвайки се да намери пролука в дигиталната броня на своя син. Отговорът на тийнейджъра идва светкавично, без капка колебание: Ще си купя някакъв евтин телефон втора ръка, ще го слагам в кутията, а моя – в джоба.
Тази проява на изобретателност е ясен и стряскащ сигнал за дълбочината на един съвременен проблем, който повечето родители смятат за вече загубена битка. Когато дигиталният свят се превърне в толкова неделима част от ежедневието на децата, че те са готови да измислят схеми за “контрабанда” в класната стая, очевидно сме закъснели да изследваме реалните последици от екранната зависимост върху психическото и физическото здраве на подрастващите.
Анкетата, проведена през май сред 100 ученици от седми клас на 119-о средно училище в София (44 момчета и 56 момичета), разкрива малка част от истината за мащабите и начина на ползване на мобилни устройства сред подрастващите. Резултатите показват, че интернет се посещава предимно през мобилен телефон – 92-ма от всички 100. Децата използват телефоните си предимно вкъщи (73%). През учебните дни 55% прекарват над 3 часа във виртуалния свят, като значителна част го ползват над 5 часа дневно. Над 6 часа са пред екрана на телефона 22% от децата. Платформи фаворити са Инстаграм и ТикТок. Първите места по посещаемост са свързани със слушането на музика (41%), следват сърфирането в социалните мрежи (40%), онлайн общуването (34%) и игрите (33%).
Едва 14% от анкетираните използват устройствата си за търсене на информация, свързана с учебните занятия. Около 40% от учениците се съгласяват, че дългото сърфиране крие опасност за здравето им, докато 24% по-скоро не виждат риск, а 36% не могат да преценят. Един от най-обезпокоителните резултати е, че 57% от децата нямат желание да получат допълнителна информация за вредите от многочасовата употреба.
“Разбира се, на отговорите влияе усещането на седмокласниците за престижни и непрестижни отговори и може да се допуска, че са минимизирали данните за потребление поради съзнанието за публична среда, която демонстрира слаба толерантност към това – коментира проф. д-р Димитър Масларов, съосновател на фондация “Съвет за мозъчно здраве”, който представи данните в дискусия по инициатива на организацията. – В същото време декларираната информираност за вредите за здравето от многочасовата употреба е повлияна от представите на младите за престижен отговор. Когато за обществото е важно да знаеш нещо, ти се чувстваш длъжен да заявиш, че го знаеш. Но истината лъсва, когато измерваме желанието за още информация относно вредите на здравето при многочасово бораване с мобилен телефон и немалко младежи признават нежеланието си да научат за това.”
За експертите изводът е сигнал за нуждата да се търсят нови форми за дискутиране на темата “без менторски тон и с предлагане на реални алтернативи на дигиталния свят”.
Идеята за телефон двойник изобщо не е български “пробив”. В училищата по света, където апаратите са официално забранени, учениците са пробвали и тази, и други “креативни” схеми.
Защо се стига до съпротива? С широко затворени очи ли е обществото и държавата за вече ширеща се дигитална зависимост? Какво всъщност се случва с умовете и телата на децата ни при прекомерната употреба на технологии? И как да им помогнем?
Споделете текущата публикация:
