Човечеството може едновременно да повиши жизнения стандарт, да намали социалното неравенство и да ограничи глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий. Това твърди нов мащабен доклад на Лабораторията за световно неравенство (World Inequality Lab), който предлага амбициозен план за бъдещето на планетата, пише „The Guardian“.
Изследването е едно от най-всеобхватните досега и се опитва да даде решение на т.нар. „поликриза“ – съчетанието от климатични промени, икономическо неравенство, политическа нестабилност и нарастващо социално напрежение.
Сред основните предложения са въвеждането на по-високи данъци за милиардерите, значително намаляване на работното време, промяна в хранителните навици и пренасочване на инвестиции от тежката индустрия и добивния сектор към образование и здравеопазване.
Според авторите, ако тези мерки бъдат приложени, доходите на близо 89% от населението на света могат да се удвоят до края на века, а глобалното затопляне да остане под критичната граница от 2 градуса над прединдустриалните нива.
Един от съавторите на доклада – известният френски икономист Томас Пикети – заявява, че светът е изправен пред сериозна идеологическа битка за бъдещето.
По думите му моделът, подкрепян от политици като Доналд Тръмп и сродни популистки движения по света, няма да успее да реши глобалните проблеми.
Докладът предлага нов подход, основан на идеята за „достатъчност“ – схващането, че хората могат да водят щастлив и пълноценен живот, без непрекъснато да увеличават потреблението си и натиска върху природните ресурси.
За да бъде постигната тази цел, експертите предлагат средното годишно работно време да бъде намалено от около 2100 часа до 1000 часа годишно – еквивалент на приблизително два дни и половина работа седмично.
Освен това учените препоръчват намаляване на консумацията на червено месо, което е сред основните фактори за обезлесяването и екологичните щети в световен мащаб.
Особен акцент се поставя върху образованието и здравеопазването. Авторите смятат, че инвестициите в тези сфери трябва да се увеличат повече от два пъти, тъй като те имат значително по-малък екологичен отпечатък от индустриалното производство.
„Едно допълнително евро, вложено в образование или здравеопазване, има три до четири пъти по-малко материално и енергийно въздействие от едно евро, вложено в производството“, обяснява Пикети.
Според авторите именно подобна трансформация на икономиката може да осигури едновременно по-високо качество на живот и по-устойчиво бъдеще за планетата.
Споделете текущата публикация:
