Навлизането на изкуствения интелект постави образованието пред нови въпроси. Докато много държави търсят начини да интегрират AI и дигиталните технологии в клас, Швеция – доскоро символ на „училището на бъдещето“ със своите таблети, лаптопи и дигитални платформи в училища и дори детски градинии – започна завой обратно към хартиените учебници, четенето и писането на ръка. Какво стои зад този обрат?
Спад в резултатите
Въпреки че шведските ученици имат над средните за Европа резултати по четене, на международното проучване за нивото на четене в 4. клас PIRLS те отбелязват спад в оценките си за периода 2016-2021 г. През 2021 г. шведските четвъртокласници постигнат средно 544 точки, или с 11 т. по-малко от 2016 г. Понижение е регистрирано и сред уменията по математика и четене на 15-годишните – на PISA 2022 г. точките им намаляват от 505 на 486 т. Увеличава се и разликата между най-добрите и най-слабите по математика.
Притеснителните данни карат образователните експерти да се замислят. Изследванията им водят до извода, че прекомерната употреба на екрани в час може да доведе до изоставане на младежите по основните предмети. „Има ясни научни доказателства, че дигиталните инструменти по-скоро пречат, отколкото подпомагат ученето. Акцентът трябва да се върне към придобиването на знания чрез хартиени учебници и експертния опит на учителите, а не предимно от свободно достъпни дигитални източници, чиято точност не е проверена“, заяви през август 2023 г. шведският Институт „Каролинска“, цитиран от „Гардиън“.
Заключенията му очевидно са усетени и от шведските учители. „Учениците под 10 г. се нуждаят от време, практика и упражнения в писането на ръка… преди да ги запознаете с писането на таблет“, казва пред „Гардиън“ Катарина Бранелиус, учителка в начално училище „Джургардсколан“ в Стокхолм. Тя признава, че е подхождала избирателно с таблетите по време на час – използвала ги е по математика, но не и за писане на текст. „Децата четат по-бавно, имат по-беден речник и разбират по-трудно всичко прочетено, тъй като твърде много сме преподавали с цифрови средства“, споделя и учителка от Сьобо пред „Дойче веле“.
„Концепцията (за дигитализация в образованието – бел. ред.) е доста неясна, без конкретна програма или каквито и да било изисквания. Когато възникне проблем, учителите реагират според преценката си, понеже няма универсален метод“, споделя наблюденията си с ЮНЕСКО и Кристина Льофинг, старши лектор по обучение на учители в Университета в Гьотеборг. Като основни проблеми тя откроява липсата на комуникация „отдолу-нагоре“, неяснотата на учебната програма и обучението на учителите.
Джоел Старкенберг, бивш ИТ специалист, преквалифицирал се в учител по математика и природни науки, отчита предимствата на дигиталните учебни материали – те могат да „четат текст на глас, променят размера на текста и контраста, показват филми, упражняват с цифрови флаш карти, предоставят персонализирани планове за уроците, създават тестове и презентации“. Въпреки това той предупреждава пред ЮНЕСКО, че „повечето ученици не са в състояние да използват компютри, без да разделят вниманието си между игри, чат и учене“. Резултатът е умора и „недостатъчно качество на ученето“, особено за по-слабите ученици.
Обратно към основите
Курсът към връщане към по-традиционни начини на учене е подет от шведския министър на образованието Лота Едхолм, част от коалиционно правителство от център-дясно, която е сред големите критици на безрезервното приемане на технологиите. През 2023 г. Едхолм обявява отмяна на задължително въвеждане на цифрови устройства в детските градини. А правителството анонсира нова училищна политика, която цели възстановяване на основаната на знания училищна система.
От 2025 г. изрично се разпорежда, че за деца под 2 г. трябва да се използват само аналогови средства за учене – като книги, както и че потенциалното използване на неаналогови средства за учене трябва да бъде значително ограничено за всички останали деца. Сред големите промени е и връщането на хартиените учебници, за което правителството започва да инвестира ежегодно милиони – около 69 млн. евро. Училища получават държавна субсидия за закупуване на учебници и ръководства за учители, правят се законови промени, включващи гарантиране на достъп на учениците до учебници и други средства за преподаване, подпомагат се и училищните библиотеки с близо 39 млн. евро. Някои ученици за първи път разгръщат учебници. Те бързо виждат по-подробните описания в хартията, но отбелязват и неудобството сами да четат задачите си, което досега компютърът е правил вместо тях. Децата признават и че ще им е трудно да свикнат и с писането на ръка.
Сред новите неща, които въвежда шведското правителство, са още допълнителна подкрепа за учениците с обучителни затруднения, както и курс към преминаване от онлайн изпити към такива на хартия. „Има научни доказателства, че учениците в ранните години на задължителното училище се учат най-добре, като използват химикалки, хартия и физически книги. По тази причина националните тестове в началното училище също трябва да бъдат аналогови“, се мотивират от правителството, планирало от 2027 г. всички изпити в училище да се провеждат на хартия.
Училищата постепенно се готвят и за преминаване към режим без мобилни телефони, които учениците да предават на учителите преди началото на учебните часове. Тази практика и сега е масова, като очакванията са тя да влезе в сила навсякъде от есента на 2026 г.
Съмнения
Не всички са убедени, че стремежът на Швеция към връщане към основите се дължи изцяло на това, което е най-добро за учениците. Критикуването на ефектите от технологиите е „популярен ход сред консервативните политици“, заявява Нийл Селуин, професор по педагогика в Университета „Монаш“ в Мелбърн, Австралия, цитиран от „Гардиън“. Според него това е елегантен начин да се изрази ангажимент към традиционните ценности. „Шведското правителство има право, когато казва, че няма доказателства, че технологиите подобряват ученето, но мисля, че това е така, защото няма ясни доказателства за това какво работи с технологиите. Технологиите са само част от наистина сложна мрежа от фактори в образованието“, смята той.
Резултати
3 г. очевидно са недостатъчно време да се оценят плодовете на новата политика. Въпреки резервите към връщането на хартията, дебатът в Швеция вече не е „дали“ има проблем с прекалената дигитализация, а какъв баланс трябва да има между дигиталните инструменти и традиционното четене и писане.
Любопитното е, че от държава, която бе една от най-ентусиазираните за дигитално образование, Швеция се превръща в такава, която признава, че дигитализацията не означава автоматично прогрес и напредък. Би било погрешно новата политика да се тълкува като отказ на Швеция от цифровите инструменти, смятат анализатори. Според тях това не е признание, че технологиите са лоши или че дигиталното образование е провал, а по-скоро, че твърде многото обучение чрез екрани, особено в по-малките класове, води до проблеми. Повечето учители така или иначе ги използват като допълнение към преподаването си. След години на залитане в едната крайност просто системата разбра по трудния начин, че никоя технология не може сама по себе си да преобрази образованието.
Последователи
Ходът на Швеция следва по-широка скандинавска и европейска тенденция на затягане на правилата за достъп на деца до устройства. Наскоро Дания обяви планове за забрана на мобилните телефони в училищата и клубовете след училище, препоръчвайки децата под 13 г. да избягват лични смартфони или таблети. През 2024 г. Норвегия въведе минална възраст от 15 г. за създаване на профил в социалните мрежи, позовавайки се на рисковете от технологичните компании.
В Холандия националните насоки, въведени през януари 2024 г., призоваваха училищата да забранят смартфоните в класните стаи. Почти всички училища се съобразиха с тях и изследванията показаха положителни ефекти: 75% от средните училища съобщиха за по-лесна концентрация на учениците, а 28% отбелязаха подобрени академични резултати. Междувременно Франция затегна забраната си за мобилни телефони в средните училища миналия септември.
По данни на ОИСР забраната за смартфони по време на учебния ден е факт в 85% от държавите в Централна и Южна Азия, в 40% в Европа и Северна Америка и 28% – в Южна Америка и Карибите. Сред тях са Белгия, Испания и Великобритания, които установяват, че забраната е имала положителен отпечатък върху оценките на ученици, които по принцип имат затруднения./ Сега
Споделете текущата публикация:
