Наводнения, суша и пожари носи затоплянето

В България лятото на 2025 г. беше третото най-горещо от 1930 г.

Циклонът Барбара причини наводнения

Два пъти по-бързо от средното за планетата се повишават температурите в Европа, сочат данните от доклада Състояние на климата в Европа 2025, изготвен от службата Коперник (водещата европейска програма за наблюдение на Земята, управлявана от Европейската комисия) и Световната метеорологична организация (WMO).

България вече усеща последствията чрез рекордни горещини, суша и нарастващ риск от пожари, пише в доклада. Данните показват ускоряващо се глобално затопляне, рекордно нагряване на океаните и все по-чести екстремни явления.
Очаква се и възможно развитие на нов Ел Ниньо през лятото, като максимумът му се очаква през есента. Това би могло допълнително да ускори глобалното затопляне и да повиши вероятността 2026 г. да се нареди сред най-горещите години, а 2027 г. да отбележи нов рязък температурен скок, съобщава сайтът Климатека.

Периодът 2023-2025 г. е първият тригодишен интервал, в който средната глобална температура надхвърля 1.5°C. Това е прагът, заложен в Парижкото споразумение, отвъд който рисковете от сериозни климатични въздействия значително нарастват.
Всички години след 2015 г. са сред най-топлите, измервани досега. Темпът на затопляне също се ускорява.
Под “глобална температура” обикновено се разбира средната глобална температура на приземния въздух, а “глобално затопляне” – отклонението є спрямо периода 1850-1900 г.

Високите температури на сушата и океана допринесоха за екстремни метеорологични условия – горещи вълни, суши, обилни валежи и интензивни бури, пише в доклада Състояние на климата на Европа 2025. Силни и особено силни горещи вълни имаше на всички континенти с изключение на Австралия. Европа и най-вече западните и северните є части бяха особено засегнати. В Португалия бяха измерени 46.6°С, а в азиатската част на Турция 50.5 °С.
В България лятото на 2025 г. беше третото най-горещо от 1930 г. насам. В Югозападна България бяха отбелязани горещи вълни с температури над 40°С и продължителност от над 7 дни. В Монтана температурата достигна до 43.5°С. Неравномерността на валежите с редки, но интензивни дъждове беше причина за сериозни наводнения. Такива имаше в Западна и Северна Европа.

Наводненията по Черноморието бяха причинени от средиземноморския циклон Барбара. В България ефектът му беше по-слаб, отколкото в Гърция и Румъния, но трагедията в Елените беше с тежки последици и основно поради човешки грешки.
Продължителни периоди без валежи имаше в по-голямата част от света, а лятото в България беше най-сухото от 1930 г. насам.
Продължителните суши, в съчетание с горещите вълни и силни ветрове, бяха причина за много и интензивни пожари по света. В Европа големи пожари горяха в Португалия, Франция, Испания, Гърция и Турция.

След огнените бедствия и предвид, че опасността от пожари ще продължава да нараства поради ускореното затопляне, у нас все още не се обсъжда сериозно закупуването на противопожарни самолети. Отсъствието на адекватна техника за борба с горските пожари предвещава за България сериозна екологична катастрофа, предупреждават експерти.

Факти

* 2025 г. е третата най-топла година в историята, със затопляне от 1.43°C спрямо прединдустриалния период.
* Периодът 2023-2025 г. е първият тригодишен интервал със средна температура с над 1.5°C.
* Темпът на глобално затопляне се ускорява, като последното десетилетие е най-топлото, измервано досега.
*  Океаните поемат 91% от излишната топлина и вече достигат рекордно топлинно съдържание.
* Екстремните явления – горещи вълни, суши, наводнения и пожари – стават все по-чести и интензивни.
*  Целият свят се затопля, но в Европа затоплянето се случва двойно по-бързо. Североизточната част на Стария континент се затопля почти два пъти по-бързо от Югозападната.
*  В България 2025 г. е /e сред най-горещите и най-сухите години, с продължителни горещи вълни и висок риск от пожари.

Черно море се затопля бързо, рибата издребнява

Зачестяват летните бури и мъглите през зимата

За последните три десетилетия температурата на водата в Черно море се е повишила с 2 градуса, като процесът на затопляне е най-голям през отминалите 10 г. – 1,5 градуса. Това се дължи на факта, че морето е полузатворено. Докато преди години температурите на повърхността през лятото са били до 25-26 градуса, в пика на последните два горещи сезона те достигаха 29 градуса. Данни от сателита Copernicus Sentinel-3 показаха, че средната температура на морето край българското крайбрежие през юли 2025 г. е била с 1.8 градуса по-висока от нивата за последните 20 г.

Според учени от Института по океанология при БАН мигновеният ефект от тази сериозна промяна е намаляване на кислорода и повишена соленост на някои места. Първото се дължи на увеличение период на цъфтеж на фитопланктоните. Те не са токсични и опасни за хората, но изчерпват кислорода от водата и това често се оказва фатално за дънните организми – рачета, миди, попчета. Високата соленост пък води до размножаване на редки видове като морския дявол, който миналото лято рибари масово хващаха в залива на Несебър. Навлизат и чужди нашественици като корейската скална риба и синия рак, които преди се считаха за екзотика, а сега се срещат често. Друг ефект е издребняването на някои риби като хамсията и цацата, тъй като половото им съзряване настъпва по-бързо от обичайното. Прогнозите за продължаващ ръст на температурите крият риск в по-далечно бъдеще до сериозно изтъняване на буферния слой, който разделя богатите на кислород горни части на морето от мъртвия сероводороден пласт, който е на дълбочина под 150 м.

Според климатолози затоплянето на морето рефлектира и върху крайбрежните зони, където през лятото по-често има бури с кратки, но интензивни валежи, а през зимата – повече дни с мъгла.

Вълните копаят брега, свлачища засипват алеите

Бури, порои и мъртво вълнение тормозят хората край морето

В Царево се изляха 410 литра на квадратен метър миналата есен и бе обявено бедствено положение. Щетите бяха за 50 милиона лева.

Според учените Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света. В района на Бургас конкретно, валежите стават все по чести и по дълги, а летата – все по горещи. Екстремните климатични явления, които досега бяха твърде редки, стават все по чести. В това число са морските бури, мъртвото вълнение, което вече се явява почти през няколко дни, не както преди години само през месец август, и пороите, които наводняват жестоко крайбрежието.
На 3 октомври 2025 г. Община Царево беше сполетяна от изключително тежко наводнение, поради поройни дъждове, които изляха над 410 литра на квадратен месец за около пет часа. Бедствената ситуация доведе до сериозни разрушения и извънредни мерки в региона.

Всички местни хора с ужас си спомнят за това сравнително скорошно събитие. Царевци припомнят, че преди повече от две години, пак през есента, вода след порой, заля половината град. Тогава загинаха председателят на Районния съд в Царево, съдия Мария Москова, и нейната дъщеря, д-р Даниела Йорданова, както и още двама местни жители.

В резултат на затоплянето, в морето, медузите и водораслите се увеличават, някои видове риби изчезват, а се появяват други.
Порой по същото време, както в Царево, – през 2025 г., предизвика бедствие и разруши курортът “Елените”, който се оказа, че е строен на неподходящо място – буквално в коритото на река. Бедствието там отне живота на четирима души – мъж, работил на подземен етаж, руска гражданка, багерист, участвал в спасителната акция, и граничен полицай, търсил бедстващи от лодка в морето.

Друг сериозен проблем на затоплянето е ерозията на брега. Заради по високите вълни, бреговете биват издълбавани и почти всички морски пристанища са принудени да се снабдяват с изкуствени буни, които да намаляват силата на вълните.

Отделно от това, пороите активират свлачища и на много места в региона, крайбрежни алеи буквално са засипани от пръст. Показателен е примерът с велоалеята, която води от Бургас към живописния квартал “Сарафово”. Тя няколко пъти бе укрепвана, докато се наложи сериозна намеса на специалисти, които да измислят начин, рушенето да се спре, да се направят подпори и да се ликвидира опасността за хората, които преминават по нея.