Честваме Лазаровото Възкресение или Лазаровден.
В днешната събота почитаме едно от най-големите чудеса на Иисус Христос – възкресяването на умрелия Лазар. Това станало в малкото селце Витания, недалече от Йерусалим.
Лазар бил приятел на Христос и заедно със сестрите си Марта и Мария често приемали Учителя и учениците Му на гости. Няколко дни преди страданията и кръстната смърт на Господ Иисус обаче Лазар се разболял и сестрите му съобщили за това на Иисус, за да го посети. Но Христос, Който бил в земите отвъд река Йордан, на около един ден път, нарочно се забавил два дни, докато Лазар умрял. И едва тогава казал на учениците Си: „Нека отидем сега да го събудим!“.
Щом пристигнали във Витания, Христос утешил сестрите на Лазар, който бил мъртъв от четири дни, и поискал да види гроба му. А когато отишъл при гроба, вече се усещала миризма от разлагането на тялото. Спасителят се просълзил и само поискал да отстранят каменната плоча, която закривала изсечения в скалата гроб. Тогава вдигнал очи към небето, благодарил на Своя небесен Отец и казал със силен глас: „Лазаре, излез вън!“.
Четиридневният мъртвец веднага се надигнал от гроба и пред погледите на всички присъстващи – Иисус, двете сестри и дошлите с тях хора – излязъл увит в погребалните повивки, както юдеите погребвали мъртъвците. Иисус помолил да го разповият и да го оставят да ходи. Така всички се убедили, че това било ново и невиждано чудо, което показало властта на Твореца над природните закони. А то е и своеобразна подготовка на Христовите ученици за Неговото славно възкресение от мъртвите.
Богослужение и обредна трапеза
Богослужението на Лазарова събота има свои особености. Утринната служба напомня неделната, а духовниците, облечени в светли одежди, изпълняват възкресни песнопения и тропари. След това се отслужва светата литургия на Свети Йоан Златоуст.
Постът в този ден е частично облекчен – разрешава се консумацията на рибен хайвер, който символизира новия живот и възкресението.
По традиция се приготвят малки обредни питки с човешка форма, както и разнообразни постни ястия като салати, варива и боб с олио.
Обичаи и празнични ритуали
Най-характерният български обичай, свързан с празника, е лазаруването. В него участват единствено неомъжени момичета, които обикалят домовете и изпълняват песни за здраве, плодородие и благополучие.
Въпреки поста и забраната за яйца, те често се дават като дар на лазарките. Според народните вярвания мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.
Дните преди Великден са най-подходящото време за прошка.
Великден е празник, който носи със себе си едно от най-силните послания – това за надеждата, обновлението и възкръсването на светлината в човешката душа. Именно затова дните преди празника са най-подходящото време да се замислим за прошката. Тя е труден, но необходим жест, който ни освобождава от тежестта на обидите и ни позволява да продължим напред по-леки, по-спокойни и по-свободни.
Прошката често се възприема погрешно. Тя не означава да забравим или да оправдаем нечие поведение. Не означава да се върнем към старите взаимоотношения на всяка цена. Тя е вътрешен акт, чрез който освобождаваме себе си от болката, от стегнатия възел в гърдите и от мислите, които непрекъснато се връщат към миналото. Прошката е щедрост към собствената ни душевност, защото носи успокоение, облекчение и възможност за ново начало.
Великден е символ на възкресението – на победата на светлината над тъмнината. Това духовно послание ни напомня, че за да допуснем новото в живота си, трябва да се разделим с онова, което ни тежи. В навечерието на празника много хора усещат естествен порив да излекуват старите рани, да потърсят помирение или просто да затворят болезнените страници. Това е момент, в който сърцето е по-отворено, а душата – по-чувствителна към истината.
Но най-трудната прошка е тази към самите нас. Често сме много по-сурови към себе си, отколкото към другите. Прошката към себе си означава да признаем грешките, да приемем ограниченията си и да си позволим да продължим без самообвинения. Това е основата на вътрешния мир.
Прошката не е момент, а процес. Великден е време, което естествено ни подтиква да направим първата стъпка – стъпка към светлината, към свободата и към по-чистото, обновено начало. Да простим преди Великден е начин да пречистим сърцето си, за да посрещнем празника с повече мир, светлина и надежда.
Споделете текущата публикация:
