Не пускат американски и израелски кораби през Ормузкия проток
Цената на петрола нарасна с над 30 на сто след войната в Иран
Извънредно заседание на парламента
Петролът поскъпна с над 30 на сто след началото на войната в Иран. Преди ударите на САЩ срещу Иран цената на петрола сорт Брент беше около 70-71 долара за барел на международните пазара, а в края на търговията в петък цената беше 92,69 долара за барел.
Поскъпването на петрола веднага се отрази на цените на автомобилните горива в България. Средната цена на дизела нарасна с 10 евроцента за литър. Точно преди началото на военния конфликт в Иран цените по бензиностанциите бяха средно 1,29 евро за литър, а сега са 1,39 евро, показва сайтът fuelo.net. При бензина поскъпването е по-малко. Преди ударите на САЩ средната цена на бензина беше 1,25 евро за литър, а сега е 1,32 евро.
Влияние на петролните пазари оказа коментар на американския президент Доналд Тръмп, който поиска “безусловната капитулация” на Иран, а същевременно в Техеран отбелязват, че САЩ ще съжаляват за потопените ирански военни кораби. Тези коментари отдалечават възможностите за бързо решаване на конфликта. Ако Ормузкият проток остане затворен още няколко дни, компаниите от Близкия изток ще прекратят добива на петрол, предупреди Катар. Това може да доведе до поскъпване на петрола до 150 долара за барел, отбелязва CNBC.
Според анализатори до дни петролът ще доближи цена от 100 долара за барел. В България цените на горивата нарастват със закъснение спрямо поскъпването на петрола, защото рафинерията в Бургас преработва количества, доставени на по-ниски цени. Ако цената на петрола се задължи трайно над 100 долара за барел, това означава поскъпване на горивата по бензиностанциите до около 1,50 евро за литър, тоест до близо 3 лв. за литър. В Гърция горивата също поскъпнаха с 10 евроцента за литър. В континенталната част на Гърция продават бензина между 1,80 евро и 2 евро за литър. На островите цените са по-високи.
Заради пазара на горива председателят на парламента Рая Назарян свиква извънредно заседание във вторник, 10 март. Заседанието е с единствена точка – изслушване на служебния министър на финансите Георги Клисурски, директора на Агенция “Митници” Георги Димов, председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” Асен Асенов и особения търговски управител на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД Румен Спецов за готовността на държавата за осигуряване на необходимите количества горива за нуждите на населението и индустрията във връзка с кризата, предизвикана от блокадата на Ормузкия проток.
Иран отхвърли съобщенията за пълно затваряне на Ормузкия проток, който е важен транспортен маршрут за износ на суров петрол, предаде ДПА. “Ние не сме блокирали Ормузкия проток. Всички кораби имат право да преминават, с изключение на корабите на САЩ и Израел”, заяви говорителят на иранските въоръжени сили Аболфазл Шекарчи по държавната телевизия. “Те нямат работа там”, добави той, предаде БТА. Но говорителят призна, че при война не може да се гарантира, че всички кораби ще избегнат проблеми.
Според американски военни наблюдатели, корабният трафик в Ормузкия проток е намалял с около 90%. В събота Иранската революционна гвардия заяви, че е атакувала петролен танкер, плаващ под флага на Маршаловите острови. “Петролен танкер с флага на Маршалови острови, един от авоарите на терористична Америка, е ударен от дрон в Персийския залив”, гласи изявление на Техеран, цитирано от “Франс прес”.
Ормузкият проток е важен за световната търговия с петрол, защото е единствената връзка между Персийския залив и световните океани. Покрай Персийския залив са разположени големи производители на петрол и природен газ, включващи не само Иран, но и Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Катар, Бахрейн и Обединени арабски емирства.
Споделете текущата публикация:
