Световният пазар на ядрена енергия бързо се преразпределя: лидерството се измества от традиционните сили – Съединените щати и Франция – към нови центрове на сила, водени от Китай. Пекин е концентрирал почти половината от световния обем на строителство на ядрена енергия и е на път да се превърне в най-голямата ядрена сила в света до 30-те години на века. Според данни, публикувани на 2 март от Visual Capitalist, позовавайки се на Световната ядрена асоциация (към септември 2025 г.), Китай едновременно строи 37 реактора с общ капацитет от 42,9 милиона kW. Това е повече от шест пъти капацитета на Индия и Русия, които споделят второто място, с по шест реактора всяка. Съединените щати, Франция и Канада са изправени пред нарастващи разходи и регулаторни бариери и в момента нямат нови реактори в процес на изграждане.
Според Световната ядрена асоциация, 37-те реактора, които се строят в Китай, имат общ капацитет от 42,9 милиона kW. За сравнение, Индия изгражда шест реактора с капацитет от 5,2 милиона kW, а Русия изгражда шест реактора с капацитет от 4,2 милиона kW. Дори заедно те достигат само 9,4 милиона kW – по-малко от една четвърт от общия капацитет на Китай. Египет и Турция строят по четири реактора (4,8 милиона kW), а Южна Корея строи три реактора (4,2 милиона kW). Бангладеш, Япония, Украйна и Обединеното кралство строят по два реактора. Аржентина, Бразилия, Унгария, Иран, Пакистан и Словакия строят по един реактор. Забележително е, че Съединените щати, Франция и Канада не са в този списък.
Най-голямата ядрена корпорация в Китай, CGN, обяви дългосрочна цел за изграждане на 200 GW ядрени мощности до 2035 г., достатъчни за захранване на повече от 12 мегаполиса с размерите на Пекин. Средното време за изграждане на атомна електроцентрала в Китай е 5,7 години – значително по-кратко, отколкото в САЩ (8,6 години), Русия (6,9 години) и Франция (6,6 години).
В САЩ изграждането на нови реактори е сериозно затруднено от рязко нарастващите разходи. Блокове 3 и 4 на атомната електроцентрала „Вогтъл“ в Джорджия първоначално бяха оценени на 14 милиарда долара, но крайната цена надхвърли 35 милиарда долара. Westinghouse фалира, а компанията майка Toshiba понесе многомилиардни загуби. Ситуацията във Франция също е сложна. Блок 3 на АЕЦ „Фламанвил“, чието строителство започна през 2007 г., беше пуснат в експлоатация 17 години по-късно. Цената му се е увеличила от първоначалните 3,3 милиарда евро до 13,3 милиарда евро.
Според Nikkei Asia, Китай и Русия в момента представляват приблизително 90% от строежа на нови атомни електроцентрали в световен мащаб. Тези страни активно насърчават проекти в развиващите се страни, съчетавайки финансова подкрепа с износ на технологии. Това е илюстрирано от работата на руската държавна корпорация „Росатом“ в Египет, Турция и Бангладеш.
Споделете текущата публикация:
