Най-често даваме допълнително пари за лекарства, медицински изделия и прегледи
Не стигат 1,4 млрд. евро за 207 клинични пътеки
Налага се да ни лекуват по няколко диагнози
Българинът доплаща 35,5 на сто от лечението си, показват последните данни на Европейската комисия. “Най-често доплащаме за лекарства, медицински изделия и част от прегледите в извънболничната помощ. По-малко за болничната помощ, тъй като там доплащанията са сравнително регламентирани и статични като суми. Едно от тях е таванът за изборът на екип, чиято цена е 460 евро (900 лв.) и не е променян от 2011 г. Променливите касаят цените на “удобствата”, които човек може да доплати в лечебното заведение”, коментира пред “Труд news” здравият икономист Аркади Шарков от ЕКИП. Той обясни, че анализ на Експертния клуб показва, че ако цените се приведат към обективна стойност спрямо реалните разходи, общият ресурс за клинични пътеки би следвало да бъде около 3,26 млрд. евро вместо договорените 1,84 млрд. евро. Това означава, че недостигът е около 1,42 млрд. евро.
Това е причината от месеци Българският лекарски съюз да настоява за увеличаване цените на клиничните пътеки, 77 на сто от които са недофинансирани. Това налага един пациент да се лекува по повече от една клинична пътека, за да може да бъде излекуван.
“Ако се запази същото ниво на обеми спрямо цени, то тогава добавеното към наличния ресурс би следвало да е 1,4 млрд. евро”, коментира още Шарков. Той обясни, че изчисленията сочат, че 207 от клиничните пътеки са недобре финансирани. Най-фрапиращи примери са тези с рехабилитационните пътеки, както и тези за дългосрочни, и палиативни грижи, където инвестицията, която държавата трябва да направи с оглед застаряващото население е голяма. Недостиг на средства има и в пътеките в областта на акушерство и гинекология, уши-нос-гърло, неврологични, неврохирургични, реанимационни, както и пътеки, в които има заложени скъпи медицински изделия, които не се финансират напълно.
Цените на клиничните пътеки се осъвременяват на годишна база, но последната реална актуализация е от 2024 г. Актуализацията зависи от преговорите между НЗОК и Български лекарски съюз. Националния рамков договор изтече в края на миналата година, а с оглед на това, че няма приет държавен бюджет – нов не може да бъде договорен. Реално през 2026 г. се работи с цени от 2024 г., а разходите на лечебните заведения са нараснали средно с 30%.
Още през миналата година БЛС заговори за увеличение на здравната вноска, а частните болница настояха за допълнително здравно застраховане (по примера на пенсионното осигуряване). Идеите засега не срещат подкрепа.
Мнението на Шарков е, че ако се премине към повишение на здравната вноска, то трябва да се случи поетапно, с ясни параметри и оценка на еластичността. А именно – доколко хората и бизнесът могат да понесат по-висока ставка, без да се стимулира укриване на доходи, прехвърляне към сив сектор или натиск върху заетостта. Практичният подход е стартово умерено увеличение, например първоначално с 1 процентен пункт, след което още 1 пункт в рамките на следващите 2-3 години.
Дупката от неплащането в пълен размер на вноските е 1 млрд. евро
Държавата осигурява на хартия 2/3 от населението
През трансфери към НЗОК държавата покрива средно едва 70% от сумата, която трябва да осигури за здравните вноски на 9 групи от населението у нас, на практика не изплаща пълния размер на здравно-осигурителната вноска. За разлика от работещите, чиито осигуровки се изчисляват върху реалната им заплата, държавата изчислява вноските за “своите” групи върху фиксиран минимален праг, обикновено процент от минималния осигурителен доход или минималната пенсия. На хартия държавата е точна към гражданите и покрива целия им дял, но на практика реалната парична сума, която влиза в здравната система за един пенсионер или дете, е значително по-малка от тази, която се генерира от един работещ човек.
Шарков обясни, че по груби сметки на ЕКИП около 1 млрд. евро е дупката от неплащането в пълен размер на вноските от държавата. Възможно е сумата да варира, защото размерът зависи от това върху каква база сравняваме “справедливия” принос на държавата към НЗОК спрямо реално превежданите суми за деветте групи, които бюджетът осигурява. Икономическата логика е проста. Когато държавата плаща вноски върху по-ниска база и/или с по-слаба динамика от реалните разходи и от доходите в икономиката, разликата се натрупва като структурен дефицит в системата. Важно е да се подчертае, че групите, които държавата осигурява частично, представляват 2/3 от населението на страната, а трансферът, който тя прави към НЗОК, е едва 40% от общите приходи.
Споделете текущата публикация:
