Честваме празника Сретение Господне.
Сретение Господне или иначе казано Срещането на малкия Иисус в Йерусалимския храм е един от големите празници през годината. Свързан е с едно събитие от живота на Спасителя Христос.
Според изискването на юдейската религия на 40-ия ден от рождението му той бил занесен от майка Си, света Дева Мария, и от Йосиф, в храма в Йерусалим, за да бъде представен на Бога. Защото всяка първородна мъжка рожба е трябвало да бъде посветена на Бога. Това посвещаване се изразявало в представяне на първородния син в храма и даването на жертвени животни, според възможностите на семейството.
Бедните хора принасяли в жертва две гургулици или два гълъба. Така направили света Мария и Йосиф. А в двора на храма ги срещнал един престарял праведник – Симеон, който с трепет очаквал да види Месия (Христос, Помазаника), преди да си отиде от този свят. Той дошъл по вдъхновение от Бога в същия час, когато светата Дева с малкия Иисус на ръце била там. Старецът взел в обятията си Иисус и изрекъл следните знаменателни думи, с които го приема като Бог: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил“. Тези вдъхновени думи станали след това любима молитва на християните.
В същия ден Младенецът Иисус бил посрещнат и от една старица, пророчицата Анна, която възторжено говорила на всички в храма за родилия се Спасител на света.
Празнуването на Сретение Господне днес не е само историческо възпоменание. Вдъхновени като Симеон от Светия Дух и ръководени от същия Дух в Църквата на Спасителя, християните могат да очакват своята собствена среща с Господ.
По стар обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.
В българските вярвания този ден се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
Според народните вярвания през този ден не се работи никаква домашна или полска работа – шиене, плетене, чистене, работа в градината или на нивата, защото децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят питки и ги раздават в две къщи.
2 февруари е също и български народен празник – Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари – нов стил или на 20 януари – според старото летоброене.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Споделете текущата публикация:
