Народният представител от „Възраждане“ Петър Петров внесе предложения между първо и второ четене на приетия на първо гласуване Законопроект за промени в Закона за Сметната палата. С тях той настоява за реално засилване на антикорупционния контрол и прекратяване на практиката, въплътена и в приетия на първо гласуване законопроект от управляващото парламентарно мнозинство, институциите да функционират само формално, без ефективни последици за властта в случаи на злоупотреби и нарушения с цел имотна облага.
Според Петров Сметната палата трябва да бъде инструмент за истинска отчетност, а не административна структура, която единствено констатира, без да разкрива и предотвратява конфликт на интереси, както е предложено от вносителите на законопроекта ГЕРБ. С внесените от него текстове той предлага разширяване на правомощията на институцията, така че тя да може да извършва проверки за корупционен риск и конфликт на интереси с реален обхват и последици. Особено важен акцент в предложенията е възможността да се събират сведения за стандарта на живот, действията и поведението на лица, заемащи висши публични длъжности, включително и за период до пет години, след като те престанат да заемат тази длъжност. По този начин, според него, се прекратява практиката отговорността да приключва с освобождаването от поста и се създава реален механизъм за контрол върху недосегаемите.
Народният представител настоя имуществени декларации да подават и лицата, управляващи държавните и общински дружества с над 50% участие, които често остават извън фокуса на обществения контрол, въпреки че именно там се разходват огромни публични средства и се пораждат сериозни корупционни съмнения.
Предложенията включват и съществени промени в декларационния режим за публичните лица, като се въвежда изискване лицата, заемащи публични длъжности, да декларират своето имущество и в период от три години след като вече не заемат публичната длъжност. Мотивите са, че стандартът на живот нараства рязко след като лицето вече не заема публична длъжност. Предлага се и лицата да декларират своите пътувания и пребивавания в чужбина извън служебните ангажименти, както и разходваните от тях суми, а също и случаите на участие на лицето, заемащо публична длъжност, като пълномощник в сделки с имущество, акции и дялове над 5 000 лв. Целта е да бъде пресечена възможността за придобиване на имущество, чрез подставени лица и сенчести трансакции.
Значителна част от измененията от “Възраждане”, са насочени към защита на гражданите, които подават сигнали за конфликт на интереси. Петър Петров предлага подателите да бъдат задължително уведомявани за правата си, да могат да изискват закрила от институциите и вече да могат да обжалват в съда откази на Сметната палата за образуване на производство или решения, с които конфликт на интереси не се установява. Народният представител посочи статистика за дейността на КПК, според която институцията постановява над сто решения за липса на конфликт годишно, но те не подлежат на никакъв контрол или проверка. Затова с внесените предложения, общественият контрол получава реален инструмент, а сигналите няма да потъват в чекмеджетата на администрацията.
Споделете текущата публикация:
