Въвеждането на еврото поражда логичния въпрос дали заемите няма да станат по-скъпи и дали спестяванията най-сетне ще започнат да носят по-сериозна доходност. Водещи банкери и финансисти обаче са единодушни, че поне през следващите две до три години сценарий за шоково покачване на лихвите е малко вероятен. Причината не е в благоволението на банките, а в мащабната ликвидност, която предстои да навлезе в българската финансова система след присъединяването към еврозоната.
Как резервите „отключват“ милиарди
В момента Българската народна банка изисква от търговските банки да държат 12% от привлечените средства като минимални задължителни резерви, които на практика са блокирани и не носят доходност. С влизането в еврозоната това правило се променя драстично, тъй като изискването пада до едва 1%. Разликата между двата режима означава освобождаване на 13-14 милиарда лева свеж ресурс, който ще остане на разположение на банките за кредитиране и други финансови операции. Именно този внезапен приток на свободни пари е ключовият фактор, който ще определя поведението на лихвите в близко бъдеще.
Какво означава това за депозитите и заемите
Изобилието от свободни средства ще намали нуждата банките да се конкурират ожесточено за привличане на депозити от домакинствата. За хората със спестявания това означава стабилност и сигурност, но не и рязко покачване на лихвите по влоговете, тъй като банките просто няма да имат икономически стимул да плащат висока цена за допълнителен ресурс. От другата страна на уравнението, същата тази свръхликвидност ще действа като естествен буфер срещу повишаването на лихвите по кредитите, задържайки ги на относително ниски нива дори на фона на по-строгата парична политика в някои западноевропейски държави.
Каква ще е ролята на Европейската централна банка
Разбира се, решенията на Европейската централна банка за основния лихвен процент ще влияят и на българския пазар, но ефектът им ще бъде смекчен именно от голямото количество свободни пари в системата. Докато в други страни всяко покачване на лихвите се усеща директно от потребителите, в България местната ликвидност ще играе ролята на амортисьор. Така за българските домакинства и фирми преходът към еврото по-скоро ще означава предвидима кредитна среда и стабилни условия, отколкото внезапен финансов натиск.
Споделете текущата публикация:
