България е на трето място в ЕС по броя на лекари по дентална медицина спрямо населението и на последно по посещения при зъболекар. Средно на човек няма и по една среща с лекаря за година. Точното число е 0,7 посещения. Тоест, за 3 години българинът стъпва в кабинета на дентален лекар едва 2 пъти, най-често при болка. Данните са от провелата се в София конференция за профилактика и лечение на заболяванията в устата и модерните подходи към Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца до 18-годишна възраст.
Въпреки че програмата е насочена към децата, всъщност основният обект са техните родители и семействата, обобщиха участниците във форума. Децата не могат сами нищо да направят, за да си осигурят здрави зъби в контекста на цялостното здраве, те трябва да бъдат заведени. Родителите са отговорни за провеждането на качествена устна хигиена от момента на пробива на първия зъб. За да се справим с “тихата епидемия” на зъбния кариес, науката ни призовава да изместим фокуса от реактивното лечение към управление на биологичния процес на заболяването, единодушни са експертите. В този контекст опитът на Швеция и другите скандинавски страни е безспорен пример, че добре организираната превенция може да постигне забележителни резултати. В Швеция през 1964 г. 12-годишните деца са имали средно 40 кариозни и пломбирани зъбни повърхности. След въвеждането на национална програма за профилактика само три десетилетия по-късно децата на същата възраст вече са имали “по-малко от една засегната от кариес зъбна повърхност”. Днес държави като Швеция, Дания, Норвегия, Финландия могат да се похвалят, че техните 12-годишни имат по-малко от един кариозен зъб.
Един от ключовете към този успех е контролът върху диетата и колко често децата ядат сладки храни, тъй като високата консумация на захар е основният рисков фактор за кариеса.
Как скандинавските държави са се справили с проблема? С целенасоченото следване на феномена “Сладка събота”.
“Децата там се възпитават да консумират захарни изделия само един път в седмицата. Те знаят, че имат право на тези сладкиши в събота, сладката събота, в която родителите им дават пари, за които те сами си избират тези сладки неща, които искат да си хапнат. И в крайна сметка стратегията дава резултати – държавите са на първо място по профилактика на оралните заболявания и най-малка честота на кариеси в Европа”, разказа доц. д-р Мария Шиндова, дм, от Катедрата по детска дентална медицина в Медицинския университет в Пловдив. Тя цитира проучвания, които доказват, че по-добре един път в седмицата децата да консумират колкото желаят захарни изделия, вместо всеки ден дори и в много малко количество.
Причината е, че ежедневното ядене на храни със захар дори в ниски дози води до непрекъснати киселинни атаки върху съзъбието. Когато се ограничи консумацията само в един ден седмично, се минимизира честотата на тези въздействия и се дава възможност на зъбния емайл да се възстанови.
Вкусът към сладките неща и пристрастяването на децата да ги искат все повече и повече идва оттам, че зоната в кората на главния мозък, в която се възприема удоволствието от храни със захар, е същата, в която се преработват и емоциите при употребата на кокаин, обясни доц. Шиндова.
Тя сподели данни от малко проучване в Пловдив, според което в определени дни от седмицата безплатните закуски в училище надвишават драстично препоръките на СЗО: от 4- до 8-годишна възраст да приемат до 16 г захар на ден. Вместо това само захарта в предложените 6 бисквити била 25 г.
В България най-застъпеният рисков фактор за децата е именно количеството, честотата и начинът на консумация на въглехидрати, като 95% от малките са със завишена консумация.
Ограничаването на добавените захари “кореспондира с профилактиката на общото здраве на децата”, коментира д-р Николай Шарков, президент на Световната дентална федерация и автор на програмата за превенция при децата.
“В България дейностите по задължително осигуряване за хора над 18 г. са ограничени до три, и то еднообразни. Българският зъболекарски съюз е единственият борец за правата на пациентите по задължително здравно осигуряване, няма нито една пациентска организация с дейност в тази област.” Д-р Шарков отбелязва, че българските лекари по дентална медицина вече са постигнали целите на ООН до 2030 г. за осигурени основни лекарства и технологии в над 80% от кабинетите.
Контролът на междинните хранения и отказът от десерт е критичен. Децата не трябва да бъдат стимулирани със сладко като награда, например ако си изядат основното ястие. Основните хранения трябва да бъдат пълноценни, за да не търси детето десерт или сладки храни в междинните хранения. Родителите са тези, които трябва да въвеждат сладки храни колкото може по-късно и по-рядко.
“Начинът на хранене през първата година от живота поставя основите на хранителните предпочитания и навици в по-късната възраст. Родителите са единственият фактор, отговорен за това. Трябва да не се допуска нощно хранене – през нощта се дава само неподсладена вода. Дори ненужно продължителното кърмене може да бъде силно кариесогенно, затова след засищане детето трябва да се отстранява от гърдата”, препоръча проф. Наталия Гатева, ръководител на Катедрата по детска дентална медицина към Медицинския университет в София. Тя обясни, че водата и млякото са най-щадящите за зъбите напитки. Плодовите сокове и смутитата, дори прясно изцедените, съдържат много свободни захари. Препоръчва се соковете да се изпиват наведнъж, на глътки, с чаша, за да се съкрати максимално престоят им в устната кухина, като след това устата се изплаква с вода. Газираните напитки, изтъкна проф. Гатева, са двойна заплаха за кариес – освен много захар те имат и кисело pH, а при енергийни напитки рискът е по 3 – pH, захар и кофеин.
Разпространено е вярването, че астмата е най-честото незаразно заболяване в детската възраст, но данните от оралната медицина сочат друго.
До 6-годишна възраст кариесите са 5 пъти по-често срещани от астмата и 7 пъти по-чести от сенната хрема, уточни проф. Гатева. Особени рискове са честото приемане на лекарства например при астма и лечението с хомеопатия, предупредиха лекарите.
Без адекватно четкане два пъти дневно всички други профилактични мерки губят своя смисъл. Зъбите трябва да се мият два пъти дневно с паста, като количеството варира според възрастта: колкото оризово зърно до 2 г. и колкото грахово зърно от 2 до 6 години.
Участниците във форума развенчаха заблудите за флуора. В България не се препоръчва системно приемане на флуор или флуориране на водата. Причината е, че страната е богата на минерални води, които имат естествено високо съдържание на флуор. Важно е родителите да знаят, че ежедневна консумация на тези води от деца под 7 г. води до зъбна флуороза.
Въпреки всички диетични и хигиенни мерки срещу кариесите остава рискът от ерозия на емайла на определени места. Силанизиране – запечатване, на дълбоките фисури и ямки на първите постоянни молари (които пробиват на около 6 години) е най-ефикасното средство за предпазване от кариес в дъвкателните повърхности. Тези повърхности са особено уязвими, тъй като емайлът им все още не е завършил своята минерализация. Запечатването на критичните повърхности намалява кариесите с 60-84%. Усилията за превенция трябва да бъдат насочени към семействата, тъй като неинформираните и немотивираните родители няма как да отгледат дете със здрави зъби, убедени са денталните лекари. В България разпространението на зъбния кариес е значително по-високо от глобалните цели на СЗО при всички възрастови групи.
Споделете текущата публикация:
