Световният публичен дълг се повишава и се очаква да премине над прага от 100 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) към 2029 г., което ще бъде най-високото ниво от 1948 година. Това предупреди днес Витор Гаспар, ръководител на департамента за финансови въпроси на Международния валутен фонд (МВФ), на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които се провеждат във Вашингтон.
Нивото на световния публичен дълг може да достигне дори 123 процента от БВП до края на десетиелтието според „неблагоприятния, но вероятен сценарий“, доближавайки исторически рекорд от 132 процента, достигнат непосредствено след края на Втората световна война, отбеляза той.
Натискът върху държавните финанси произтича от множество фактори – от разходи за отбрана до необходимост да се даде отговор на природни катастрофи. Същевременно се наблюдава значителна съпротива срещу повишаването на данъци.
В резултат трайните разходи, надвишаващи данъчните приходи, могат да тласнат дълга още по-високо, застрашавайки устойчивостта и финансовата стабилност, предупреди Гаспар.
Той призова страните да започнат процес на повишаване на фискалната си устойчивост чрез подобряване на перспективите за икономически растеж и засилване на общественото доверие в правителствата.
По думите му правителствата могат да изменят структурата на държавните разходи, запазвайки същевременно цялостния им обем, чрез насочване към области, които благоприятстват растежа, като образование и инфраструктура, които могат да увеличат производителността на икономиките и да подобрят перспективите за растеж. Страните биха могли да поставят приоритет и върху структурните реформи, посочи Гаспар.
В последния си доклад „Фискален монитор“, който бе представен днес, МВФ отбеляза, че богатите икономики вече имат нива на публичен дълг, надвишаващи 100 процента от БВП, или се очаква да надхвърлят това ниво, включително САЩ, Канада, Китай, Франция, Италия, Япония и Великобритания.
Страните, които повишават съотношението на глобалния публичен дълг към БВП, са именно големите страни, каза Гаспар на пресконференцията след представянето на доклада, предупреждавайки обаче, че ситуацията с дълга по света е проблематична на много места. Същевременно държави, които имат относително ниско съотношение на публичния дълг към БВП, се оказва, че имат и много ниска толерантност към публичния дълг и поради това могат да бъдат изложени на значителни рискове, допълни той.
По отношение на Франция, където политическата нестабилност продължава да създава несигурност за държавните финанси, Гаспар препоръча страната да се ангажира с постепенна фискална консолидация, за да овладее дълга и дефицита. По думите му Франция се е ангажирала с това в контекста на европейските фискални процедури в съответствие със средносрочния план, изготвен от френските власти. Според МВФ мерките, които са предвидени в този план, са достатъчни, за да се стабилизира публичният дълг на страната към края на десетилетието. По оценките на МВФ новината, че във Франция има основа за бюджет за 2026 г., е „добра“ и към момента от представителите на френската политическа система зависи да обсъдят вариантите за реализирането му.
Споделете текущата публикация:
