По около 5 млрд. лева годишно вадят българите от джоба за здраве, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Бюджетът за здравеопазване за тази година надхвърля 11 милиарда лева, като парите в НЗОК са 9,5 млрд. лв., а на Министерството на здравеопазването 1,2 млрд. лв. Средствата на общините са 383 млн. лв.
Статистиката сочи, че най-много пари даваме за лекарства – около 82% от похарчените лични средства. Делът на схемите за доброволни плащания на здравни услуги (доброволно здравно осигуряване, нетърговски организации, обслужващи домакинствата, трудова медицина) е едва 1,5 на сто.
Допълнително българският пациент доплаща при избор на екип, за консумативи, медицински изделия и други. Плаща се от джоба и за грижи като рехабилитация и хосписи.
Около 10 на сто от разходите на всяко българско семейство са за здраве, показват още данните на НСИ. Здравните разходи включват лекарства, прегледи и стоматологични услуги. Частен преглед при специалист струва между 50 и 200 лв., а стоматологична процедура като пломба може да достигне 150 лв. Здравните осигуровки, задължителни за работещите, също са част от бюджета, но не покриват всички нужди. Неочаквани разходи, като антибиотици или очила за детето, могат бързо да изчерпат предвидените 10 на сто от семейния бюджет за здраве. Според НСИ разходите за здравеопазване растат с около 4% годишно, което прави тази категория все по-натоварваща.
“България продължава да бъде държавата, в която най-голям процент от средствата, отделяни за здраве, идват от джоба на българина, когато се разболее. Здравната ни система е изключително недружелюбна и тя показва своите резултати – неслучайно сме на челните позиции по смъртност”, коментира пред “Труд news” председателят на Националната пациентска асоциация д-р Станимир Хасърджиев. Здравната система става недостъпна за част от пациентите заради факта, че трябва да доплащат за лечение при нужда от лечение, допълни той.
България има най-високите директни плащания от пациентите в ЕС – между 35 и 39% от текущите здравни разходи. Това е над 2.5 пъти повече от средното за ЕС, сочат данните на Евростат. Значителен двигател са разходите за фармацевтични продукти, където доплащането от пациентите достига почти 45%.
“Още преди десет години доказахме с проучване на БАН, че всеки десети българин е взимал заем, за да се лекува. Сега нещата са още по-драстични”, коментира пред “Труд news” проф. Божидар Ивков. Той обясни, че сме болна нация, тъй като малко над 60% от българите имат по едно или повече заболявания. Най-честите сред тях: високо кръвно налягане, болки в гърба и краката, както и сърдечно-съдови проблеми.
Сумата да не надвишава 30% от стойността услугата, покривана от НЗОК
Предлагат таван на доплащанията в болници
Промени в Закона за здравното осигуряване, внесени в началото на октомври в НС предвиждат въвеждане на таван на доплащанията от пациенти. Това означава, че здравноосигурените вече няма да бъдат задължавани да доплащат за услуги, включени в пакета на НЗОК.
За медицински изделия и лекарства, които не са част от основния пакет, болниците ще трябва да дават писмена обосновка за доплащането и да предоставят отчет в НЗОК всеки месец. Доплащането ще се разрешава за не повече от половината пациенти на месец, като сумата не може да надвишава 30% от стойността на услугата, която НЗОК покрива. Ако бъде превишен таванът, болницата трябва да получи одобрение от НЗОК.
След лечението пациентите ще получават фактура, в която ще са описани всички платени от тях услуги и медикаменти.
Споделете текущата публикация:
