„Много по-лесно е да кажеш ‘Остави го, ще му мине’, отколкото да погледнеш страха и болката в очите на собственото си дете. Но понякога това е първата крачка към спасяването му.“
Какво всъщност представляват тревожността и депресивността при тийнейджърите?
Пубертетът е време на бурни промени – хормонални, социални, емоционални. Но когато тийнейджърът преминава през продължителни периоди на безпокойство, тъга, изолация или загуба на интерес към живота, това вече не е просто „тийнейджърска фаза“. Тийнейджърите често не знаят как да поискат помощ, особено когато ги боли отвътре. Затова е важно ние – възрастните – да не чакаме виковете им за помощ да станат твърде тихи, или да ги чуем чак когато стане късно.
Тревожността и депресията не са „глезотии“ или „капризи на пубертета“. Те са сигнали. И заслужават внимание, разбиране и навременна грижа.
Тревожността при тийнейджърите често се проявява като:
- постоянни страхове (за бъдещето, училище, мнение на другите)
- паник атаки
- избягване на социални ситуации
- нарушения в съня или апетита
- повишена раздразнителност
Депресията е свързана с оттегляне от социални контакти, загуба на мотивация, трудност в извършване на дори ежедневни дейности. Тя се характеризира и с тъга, безнадеждност и загуба на интерес към дейности, които преди са били приятни. Често се свързва с чувство на вина, празнота и безсмислие.
Какво казват експертите?
Според детски психолози и психиатри, все по-рано се наблюдават тревожни и депресивни състояния при деца между 12 и 16 години, като причините са комплексни:
- натиск от училище и очаквания за успех
- социални мрежи и кибертормоз
- липса на реална емоционална връзка в семейството
- неумението да се изразяват чувства и да се поставят граници
„Важно е да не омаловажаваме преживяванията на децата, дори да ни се струват дребни или пресилени. За тях те са реални и често разрушителни“, казва клиничният психолог д-р Мария Стойчева.
Могат ли родителите да се справят сами?
Да, но до определен момент. Подкрепата от страна на родителите е жизненоважна. Ето какво съветват експертите:
- Слушайте, без да прекъсвате или поучавате
- Не отричайте или омаловажавайте чувствата („Какви проблеми можеш да имаш ти?“ е убиец на доверието)
- Осигурете безопасно пространство за разговор
- Следете за поведенчески промени – внезапна изолация, агресия, промяна в навици, интереси или външен вид
Но ако състоянието се задълбочава, професионална помощ е наложителна.
Кога да потърсите помощ от специалист?
Обърнете се към психолог или психиатър, ако: детето говори за безсмислието на живота или за смърт, избягва всякакви социални контакти, не иска да ходи на училище дълго време, страда от паник атаки или има натрапчиви мисли, състоянието продължава над 2-3 седмици без подобрение.
Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-бързо и по-ефективно може да се повлияе състоянието.
