В разгара на летните горещини здравето ни се поставя пред сериозни изпитания. Темата за влиянието на високите температури върху сърдечносъдовата система коментира проф. д-р Арман Постаджиян – кардиолог и специалист по вътрешни болести.

„Разликата в температурите, особено при ползването на климатик, не трябва да бъде твърде голяма. Ако навън е 40 градуса, не е редно климатикът да е настроен на 17 или 19 градуса. Оптималната стойност е около 23 градуса“, съветва проф. Постаджиян.

Той допълни, че липсата на климатик в горещите дни би затруднила значително терморегулацията.

Водата – основно средство срещу прегряване

По думите му, водата остава най-естественият начин за охлаждане на организма:

„Препоръчително е да се приемат около 2 литра течности дневно. Това подпомага терморегулацията и предпазва от дехидратация.“

Кофеинът, според специалиста, не бива да бъде избягван:

„В областта на сърдечносъдовите заболявания се препоръчва прием на няколко кафета дневно. Това доказано води до удължаване на живота.“

Проф. Постаджиян отбеляза и значението на културните практики при горещо време:

„Неслучайно в Турция и други места се пие топъл чай. Топлата напитка има благоприятен ефект, защото тялото не изпитва рязък термичен шок, както при студените напитки.“

Алкохолът и топлината – опасна комбинация

„Алкохолът води до допълнителна дехидратация. Нищо лошо няма в това някой да изпие една бира, но след това е разумно да се въздържи. Ефектът от алкохола остава по-дълго от приятното усещане, което дава“, обясни кардиологът пред БНТ.

Да пием вода, дори и без да сме жадни

„Ултимативно трябва да се пие вода, дори когато няма жажда. Децата и възрастните хора имат по-слаби рецептори за жажда. Не чакайте детето ви да каже, че е жадно — дайте му вода“, призова проф. Постаджиян.

Физическа активност — само в хладните часове

Относно движението в горещите дни, специалистът подчерта:

„Разумно е да се тренира, но не в най-горещите часове на деня. Тренирани хора могат да продължат режима си, стига да се съобразяват с температурата. За нетренирани хора е важно да са още по-внимателни.“

Душовете и топлината

На въпрос какъв душ е подходящ в горещините, проф. Постаджиян отговори:

„Леко хладен душ най-вероятно е най-добре възприеман. Това зависи и от индивидуалните навици — някои хора трудно понасят ниски температури на водата.“

Медикаменти и високи температури

Относно употребата на лекарства в жегите, проф. Постаджан подчерта необходимостта от лекарски контрол:

„Много пациенти с хипертония имат нужда от модификация на терапията. Жегата сама по себе си разширява кръвоносните съдове и води до понижаване на кръвното налягане. Комбинацията със съдоразширяващи медикаменти може да доведе до прекалено ниски стойности.“

Той отправи и критика към използването на апарати за измерване на кръвно налягане, поставяни на китката:

„Те категорично не се препоръчват за клинична практика. В студиото — може, но не и за ежедневен медицински контрол.“

Опасностите от дехидратацията и нощната топлина

Проф. Постаджиян подчерта и риска от обезводняване при млади жени с по-ниско кръвно налягане:

„Тези организми разчитат повече на обема на течностите в тялото. При тях ефектът от дехидратация може да бъде по-драматичен.“

Специалистът акцентира и върху ефекта на високите нощни температури:

„Нощта е време за почивка. Ако температурата и физиологичните показатели не спаднат, има риск от изолирана нощна хипертония — състояние, което уврежда съдовата система в дългосрочен план.“

Проф. Постаджиян отбеляза още, че в градска среда рискът от жегите е по-висок заради натрупаната топлина в асфалта и сградите. Според него, селото може да се окаже спасението през летните месеци./ 24 часа