Шенгенската зона, която дълги години беше символ на свободата, към днешна дата е по-скоро инструмент за селекция
Новината, че Полша въвежда граничен контрол с Германия и Литва не изненада особено никой
Говори се, че безвизовото движение е под сериозна заплаха
Новината, че Полша въвежда граничен контрол с Германия и Литва не изненада особено никой. Мерките, по думите на полските управляващи, са част от защита срещу незаконната миграция, която е хибриден инструмент на Беларус и Русия. На този етап става въпрос за 30 дневен срок, но с уговорката, че той може да бъде удължен.
Това означава, че по границата на Полша с Литва, която е дълга 104 километра, ще се извършват проверки на 13 места, а по границата с Германия, дълга 467 км, ще има проверки на 52 пропускателни пункта.
Макар че като държави от Шенгенското пространство, граничният контрол може да се извършва само при изключителни обстоятелства, все по-зачестяват подобни опции. Полша се присъединява към още 11 от общо 29 страни членки на Шенген (Германия, Франция, Нидерландия, Австрия, Италия, Словения, Дания, Швеция, Норвегия, Испания и Словакия, а от лятото се очаква това да направи и Белгия), които вече имат граничен контрол, което говори за нещо повече от изолиран казус.
Възможният временен контрол за срок от шест месеца до две години – в изключителни случаи, например ако е налице заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, включително и висок миграционен натиск, често бива удължен в движение и без някакви последствия. Подобна е ситуацията между Дания и Германия, като въведеният граничен контрол от страна на първата държава е вече осемгодишен.
Самият факт, че все повече страни напомнят, че винаги трябва да се носи валидна лична карта или паспорт; да следите националните гранични сайтове на ЕС преди да предприемете пътуване; да предвидите и допълнително време по границите, говори се, че безвизовото движение е под сериозна заплаха, а успокоението, че се касае за „временни проверки“, с оглед на доста спорната им крактовременност, е по-скоро червена лампа.
Това води и до логичното недоволството от страна на гражданите, като с увеличаването на бройката на разочарованите, все повече се клати и доверието в Шенген. Свободното движение е силно затруднено с подобни мерки, а евентуалното им превръщане в норма ще подкопае сериозно доверието в свободната зона. Първоначалната идея – за безпрепятствено движение, остава в едни по-добри години, а в момента много по-често говорим за контрол и напрежение между отделните страни.
Критици на правителствата, въвели временния контрол, са на мнение, че тази практика зачестява все повече, а миграцията се използва като вътрешнополитически инструмент за ограничаване на свободното придвижване. Но е факт и че има миграция, при това тя е постоянна величина, а проблемите, предизвикани от нея, са непреодолима пречка пред редица правителства. Омагьосан кръг…
В контекста на тази геополитическа реалност стигаме и до Източна Европа, по-конкретно Балканите, които макар и отдавна извървели своя трънлив и неимоверно и ненужно дълъг път, тъкмо да се присъединят към така жадуваната свободна зона, са повторно дискриминирани с връщането на граничните проверки, практикувано от не една и две „стари“ членки на ЕС.
Продължава и да съществува стереотипът, наложен през годините, че страни като Румъния и България са ненадеждни и се нуждаят от допълнителен контрол, което доведе и до някои допълнителни условия при влизането им в уж пълноправния Шенген – например, повече служители от Европейската агенция за защита на границите „Фронтекс“ на българо-турската граница.
В действителност, Шенгенската зона, която дълги години беше символ на свободата, към днешна дата е по-скоро инструмент за селекция. Двете скорости са видими, за пореден път – държавите от Западна Европа възстановяват вътрешни свои граници под предлог, че е застрашена националната им сигурност, а източноевропейските страни са постоянно в очакване.
Реалната невъзможност на ЕК да забрани съществуващия граничен контрол и опцията единствено да издава становища относно целесъобразността му, увеличава опасността от превръщането на Шенген в политическа конструкция, подвластна на интересите на по-силните държави, изправяйки пред сериозно предизвикателство оцеляването на свободната зона, което неминуемо води и до крайно негативни икономически ефекти върху туризма и търговията.
Споделете текущата публикация:
