По стар еврейски обичай пътят на младоженеца до дома му трябвало да се осветява от 10 девици с фенери. За да не угасне фенера някъде по пътя, трябвало да разполага с достатъчно количество масло. Девойките имали задължението да си носят купи с елей, за да могат при нужда да доливат във фенера.

Пет от девойките съобразили тази подробност и си взели допълнително масло за фенерите, но останалите пет неглижирали това изискване и не се подсигурили. Когато младоженецът тръгнал да се прибира, техните фенери изгаснали. За да продължат да изпълняват ангажимента към младоженеца, те притичали до магазина за масло.

Запасили се с масло и тръгнали към дома на младоженеца, за да го догонят. Фенерите им отново светели. Младоженецът вече се бил прибрал и празненството се вихрело. Вратата, обаче, била заключена. Девойките помолили да им отворят, но женихът казал, че не ги познава.

Основният смисъл на притчата е хората да живеят в мир и съгласие с околните, с природата, със себе си и Бога. Нека хората да са духовно будни.

Петте лекомислени девойки символизират петте безмълвни сетива. Не трябва да се живее само с чутото и видяното без да се контролират чувствата с разума. Тези хора са с неразумна душа.

Как се носи „Мълчана вода“?

В Страстната седмица – от понеделник до сряда – са дни за чистене на дома и къпане. Прави се пречистващ ритуал, за който се счита, че носи здраве.

От далечното минало девойките на Велики вторник ритуално носят „мълчана вода“. Интересното за този обичай е, че е езически, но с течение на времето се е влял в християнската традиция.

За това, че водата има своя памет, се знаело още по тракийско време. Те вярвали в живата вода. Дори били убедени, че има течаща река между света на живите и света на мъртвите. Вярвало се, че водата има способността да помни и да лекува. Предците ни вярвали, че точно в полунощ небето се отваря и изпълнява желания – нощта на „мълчаната вода“. Носело се менче свода, оставяли я под звездното небе да м

„Мълчана вода“ може да се прави само в определени нощи, а именно на Нова година, на Васильовден, срещу Богоявление, на Гергьовден и на Еньовден.

С „Мълчана вода“ се викала любовта, наричали децата за здраве, късмет и щастие.

В нощта на понеделник срещу вторник също се прави мълчна вода. Девойките мълчат, когато носят водата от извора до дома, за да запазят чистотата и светостта ѝ. Тази вода можела да лекува и пречиства.

Мълчи цяла нощ. Този, който имал някакво желание за сбъдване, изричал в полунощ край менчето с вода желанието и накрая казвал „да бъде“.