Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и зам.-председател на правната
комисия в Европейския парламент Емил Радев представи законодателните си
изменения като докладчик на ЕП по директивата за хармонизиране на някои
аспекти на производствата по несъстоятелност в ЕС. Пред колегите си от
Комисията по правни въпроси той подчерта, че уеднаквяването на правилата
за несъстоятелност в ЕС е от ключово значение за подобряване на бизнес
средата, насърчаване на трансграничните инвестиции и укрепване на
доверието в европейската икономика. Радев отбеляза, че предложените от
него изменения са насочени към изграждането на по-цялостна, ефективна и
стабилна правна рамка в областта на несъстоятелността.
Евродепутатът отчете, че резултатите от производствата по
несъстоятелност се различават значително в отделните държави членки. По
данни от 2018 г. в ЕС средно се възстановяват 40% от корпоративните
заеми и 34% при малките и средни предприятия. Сроковете варират между
0,6 и 7 години, а съдебните разноски – от 0 до над 10%. Между 10 и 20%
от около 120 000–150 000 годишни производства по несъстоятелност
включват трансгранично предоставяне на кредити – още една причина за
необходимостта от общи правила в ЕС.
По думите на Радев „вратичките“ в законодателството трябва да бъдат
затворени, за да не се използват в ущърб на кредиторите и останалите
участници в производствата по несъстоятелност. Измененията, които той
предлага, целят да внесат повече яснота в процедурите и да сближат
законите на държавите членки, така че предвидените в директивата
минимални стандарти да допринесат за намаляване на разходите и по-добра
защита на заинтересованите страни. Евродепутатът отбеляза нуждата от
повече хармонизация в областта на отменителните искове, от въвеждането
на комитет на кредиторите и от засилването на отговорността на
директорите в процеса по несъстоятелност.
Емил Радев предупреди, че предложените от Европейската комисия опростени
процедури за ликвидация на микропредприятия крият сериозен риск от
правна несигурност, злоупотреби и допълнителна административна тежест.
Като се позова на становищата от проведените изслушвания и широки
консултации с експерти, представители на индустрията и финансовия
сектор, той предложи премахването на съответния раздел от директивата.
Според него това ще направи новите правила по-устойчиви на манипулации.
От Европейската комисия изразиха готовност да се търсят по-добри
законодателни решения за микропредприятията, като се вземе под внимание,
че пълната им и правомерна ликвидация често е възпрепятствана заради
високи разходи за процедурите.
Като важен и нов момент в предложението на ЕК беше представено
въвеждането на предварителни производства, предназначени да ускорят
продажбата на предприятия в затруднено положение, преди да се пристъпи
към обявяване на несъстоятелност. От ЕК отбелязаха, че т.н. „договор по
предварителна продажба на предприятието“ е реална възможност за
запазване на работните места, но приеха съображенията, изказани от Емил
Радев, за необходимостта от въвеждане на допълнителни мерки за
прозрачност и справедливост на производствата.
В рамките на дебатите докладчикът акцентира върху осигуряването на
адекватен достъп на синдиците до регистрите. „Така ще се улесни
идентифицирането и възстановяването на активите и ще се минимизират
пречките пред проследяването им в различни юрисдикции“, аргументира се
Радев. Според някои от евродепутатите обаче в държавите членки има
твърде големи различия в изискванията за квалификация на синдиците,
които също трябва да бъдат прецизирани с новите правила.
Участниците в обсъждането бяха единодушни, че законодателната инициатива
на ЕК се е проточила твърде много във времето и работата по директивата
трябва да се ускори, включително и заради очакванията за бърз напредък
по Съюза на капиталовите пазари, който е важен за по-нататъшната
финансова и икономическа интеграция в ЕС.
Споделете текущата публикация:
