Нов вид лед – който не се топи и при етмпература от хиляди градуси, откриха учените. Изглежда този лед не е от нашата планета.
Наричат го суперионен лед
Какво представлява суперионният лед и защо е толкова странен?
Може би никога не сме предполагали, че може да има няколко вида лед, но този, суперионният, за разлика от вече познатия (който е просто втвърдена вода), позволява движение на водородни атоми в структурата си, поради което е толкова нов, защото позволява на атомите да се движат в структурата му. Този вид лед се образува при екстремно налягане и затова се смята, че би могъл да е свързан с Уран и Нептун.
Въпреки че учените за пръв път успяха да създадат това вещество в лаборатория преди пет години, последните изследвания разкриха още по-странна фаза на суперионния лед: Лед XIX, който има още по-ясно изразени електрически свойства. Това откритие привлече вниманието на цялата научна общност.
Ключ към разбирането на нашата Слънчева система
Точно така, магнитните полета на Уран и Нептун биха могли да имат много общо с този странен лед, а факт е, че и двете планети имат донякъде хаотични и небалансирани магнитни полета с няколко полюса, нещо, което не се случва на Земята, защото, както знаем, имаме само два полюса.
Може би за нас е сложно да мислим за това, защото за нас (като земни същества) водата е проста молекула вещество с форма на „лакът“, образувана от кислороден атом, свързан с два водорода, които се установяват във фиксирано положение, когато водата замръзне.
Но суперионният лед е съвсем различен.
Според изследователите, ако вътрешността на тези планети съдържа слоеве от суперионен лед с различни нива на проводимост, това би могло да обясни защо магнитните им полета са толкова неравномерни.
Как са го открили?
Това е структура, при която кислородните атоми в суперионния лед са заключени в твърда кубична решетка, докато йонизираните водородни атоми се освобождават и преминават през тази решетка като електрони през метали. Последното изследване идва от Станфордския университет и е проведено от Ариана Глийсън. Тази физичка поставя листове вода между два слоя диамант, като взривява водата с мощни лазери, достигайки температури до 5000 келвина (8500 °F). След това използвали рентгенови лъчи, за да анализират кристалната ѝ структура, и открили, че това е напълно нова форма на твърда вода.
Дифракционните модели (техники, използвани за визуализиране на начина, по който атомите са организирани в този материал) потвърдиха, че тези модели не са същите като тези, изследвани през 2019 г., а по-скоро, че това е нова, кубична структура, която има и по-голяма проводимост (позволява на водородните йони да се придвижват по-лесно).
След това откритие пред учените възникнаха десетки въпроси за водата във Вселената.
Ще има ли живот, адаптиран към такива екстремни условия? Кой знае? Сега им предстои да продължат изследванията и да провеждат експерименти с това, което вече са открили, за да разберат по-добре планетите около нас.
Споделете текущата публикация:
