Археолози твърдят, че разкопките на древния римски град Interamna Lirenas пренаписват историята на краха на Римската империя, пише Daily Mail.
Екип от изследователи, ръководен от Университета в Кеймбридж, завърши 13-годишни разкопки в Interamna Lirenas, където се е намирала римска колония в Централна Италия. Дълго време това селище е било отписвано като пропаднало, но новите изследвания показват, че то е процъфтявало, дори когато Римската империя се е разпадала около него.
Interamna Lirenas се намира в Лацио. Това административен регион в Централна Италия, граничещ с Тоскана, Умбрия, Абруцо, Молизе, Кампания и Тиренско море. Съвременните археологически разкопки на обекта започват през 2010 г.
Кризата на Трети век е период на упадък, който продължава от 235 до 284 г. и в крайна сметка довежда до разделянето на империята на три отделни политически субекта: Римската империя, Галската империя и Палмирската империя. Тези години са белязани от обширни граждански войни, варварски нашествия, инфлация, икономическа депресия и епидемии.
Но въпреки тези предизвикателства Interamna Lirenas успява да процъфти и през III век, което е с 300 години повече, отколкото експертите са смятали досега. В разцвета на силите си градът е бил дом на около 2000 души. На територията на находката са открити фрагменти от древни керамични съдове, което позволява на екипа изследователи да определи датите, на които е бил обитаван. Те смятат, че жителите са избягали от града от страх от вражески армии, но това не е станало внезапно или толкова скоро, както се смяташе досега.
„В началото имахме толкова безперспективен обект, че никой не се беше опитвал да го изследва, а това е голяма рядкост в Италия“, казва Алесандро Лаунаро, водещ изследовател в проекта.
„На повърхността нямаше нищо, никакви видими следи от сгради, само парчета счупена керамика. Но това, което открихме, далеч не беше някакъв изостанал район. Намерихме процъфтяващ град, който се е адаптирал към всяко предизвикателство, което му е било оказвано в продължение на 900 години“, казва ученият.
Лаунаро и колегите му извършват магнитно и георадарно проучване на обекта, както и поредица от целенасочени разкопки. При георадарното проучване са открити доказателства за голям склад, храм и комплекс от бани, които са обслужвали пристанището на река Лири между края на I в. пр.н.е. и IV в. от н.е., съобщава Popular Mechanics.
„Речните пристанища не са се нуждаели само от складове. Хората са прекарвали много време в работа и почивка в околността, така че са имали нужда от всякакви удобства, точно като тези, които открихме тук“, обяснява Лаунаро.
Това речно пристанище би било от ключово значение за напредъка на града, тъй като е позволявало на Interamna Lirenas да търгува с големи търговски центрове като Аквинум и Касинум на север и Минтурна и Тиренското крайбрежие на югоизток. При разкопките са открити десетки хиляди парчета обикновена керамика, както и останки от покрит театър, гъсто разположени квартали и множество бани.
Предишен анализ на керамични фрагменти, открити в Interamna Lirenas, сочи, че обитаването на града е достигнало своя пик от края на II в. до началото на I в. пр. н. е., след което е намаляло до I в. от н. е.
Екипът на Лаунаро обаче открива доказателства в подкрепа на друга времева линия. След като анализирали откритата керамика, изследователите стигнали до заключението, че градът устоява на упадъка до края на III в. от н. е., три века по-късно, отколкото се предполагаше досега.
Въз основа на относителната липса на вносна керамика археолозите са приемали, че Интерамна Лиренас е бил западащ зандан. Сега знаем, че това не е така.
Според изследователите театърът се е извисявал над открита тераса и е бил достатъчно голям, за да побере 1500 души.
Изследователите обясняват, че покритите театри са рядкост в древноримска Италия и се отличават с много по-сложна акустика и архитектура от по-често срещаните амфитеатри на открито.
Останките от театъра в Интерамна Лиренас съдържат и различни мрамори, внесени от цялото централно и източно Средиземноморие.
„Фактът, че този град се е захванал да строи покрит театър, такава изискана сграда, не се вписва в контекста на един упадъчен град. Този театър е бил основен символ на статута. Той е показвал богатството, властта и амбициите на града“, обяснява Лаунаро.
Той и колегите му публикуват откритията си в редактирания сборник „Римският урбанизъм в Италия“ през 2023 г.
„Въпреки че доказателствата за устойчивостта на Interamna Lirenas са изненадващи, „не казваме, че този град е бил специален. Той е много по-вълнуващ от това. Смятаме, че много други средни римски градове в Италия са били също толкова издръжливи. Просто археолозите едва наскоро започнаха да прилагат правилните техники и подходи, за да се убедят в това“, заключва Лаунаро.
Споделете текущата публикация:
