Днешният 8 март е двоен празник. Освен Деня на жените, почитаме и Тодоровден, известен още като Конски Великден. Той е подвижен празник в българския православен календар, който се отбелязва всяка година в съботата след Сирни Заговезни.
През 2025 година Тодоровден се чества на 8 март, съвпадайки с Международния ден на жената.
Празникът е посветен на свети Теодор Тирон, раннохристиянски мъченик от IV век, и е свързан с надеждата за настъпване на пролетта и плодородие. Според народните вярвания, на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
Тодоровден е известен с богатите си традиции и обичаи, които се спазват в различни краища на България:
Конски надбягвания (кушии): Рано сутринта мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. След това се организират кушии, като победителят и неговият кон получават награди.
Обредни хлябове: Жените замесват обредни хлябове, които се раздават за здраве. От тях се дава и на конете, за да бъдат здрави и силни.
Обичаи за младите булки: В някои региони Тодоровден е известен като „Булкина събота“. Младите невести, омъжени през последната година, обличат празнични носии и раздават обредни питки, като по този начин получават благословия за зачеване и износване на здрави деца.
Гадаене за бъдещето: През седмицата преди Тодоровден момите поставят под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна от царевица, боб или овес, вярвайки, че сънищата им през тази нощ ще разкрият кога ще се задомят.
Традиционната трапеза на Тодоровден включва пита с мая, леща, гъбена чорба, зелен фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, кисело зеле с ориз и праз лук.
Тодоровден остава един от най-обичаните празници в България, съчетавайки народните вярвания, любовта към природата и почитта към животните.
Преди кушията жените трябва да измият косите си с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, жената плисва водата след тях. Така им пожелава успех, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива.
След това вече е забранено да се мият косите, особено след залез слънце. Смята се, че това носи болести.
На 8 март по традиция отбелязваме Международния ден на жената, който се смята и за празник на международната солидарност, сила и сплотеност на жените по целия свят. Началото на съвременния женски празник е свързано с женските движения за равни права с мъжете и борба против войната и насилието.
Още в древността жената е водила борба за равнопоставеност в обществото. В древна Гърция Лизистрата обявила сексуална стачка на мъжете, за да се сложи край на войната. По време на Френската революция парижките жени излизат по улиците с лозунгите „свобода, равенство, братство“.
През 1910 г. на Втората международна конференция на работещите жени в Копенхаген е взето решение за учредяване на „Ден на жената“, който да се отбелязва ежегодно. В резултат на това решение Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 г. в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия.
От 1914 г. отбелязването на празника в различните страни е на датата 8 март. Този празник се свързва в началото на века с борбата за политическо, икономическо и социално равноправие. През 1977 г. Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.
Споделете текущата публикация:
