През 2022 г. 14,7% от работещите в ЕС са получавали ниски заплати, като това представлява намаление спрямо 16,2% през 2018 г.
В България техният дял е бил най-висок (26,84%), като се е увеличил спрямо 2018 г. (21,41%), показват данни на европейската официална статистика Евростат.
По дефиниция, хората с ниски заплати са работещи, които печелят две трети или по-малко от средното брутно почасово заплащане на труда в страната, отбелязва Евростат.
Делът на нископлатените в ЕС е бил по-висок сред жените, отколкото мъжете през 2022 г. (17,1% спрямо 12,6%).
Нископлатените са били около една четвърт (25,2%) от служителите на възраст под 30 години. При по-възрастните този дял е бил по-нисък: 12,1% сред служителите на възраст 30-49 години и 13,4% сред тези над 50 години.
Колкото по-ниско е нивото на образование на дадено лице, толкова по-голяма е вероятността той да получава ниска заплата, показват още данните на ЕС. През 2022 г. 27,5% от служителите в ЕС с ниско ниво на образование са получавали ниски заплати, в сравнение със 17,5% от служителите със средно образование и 4,8% от тези с високо образование.
Делът на хората с ниски заплати варира значително в страните от ЕС през 2022 г.
Най-висок дял на хората с ниски заплати се наблюдава в България (26,8%), следвана от Румъния (23,9%), Латвия (23,3%), Гърция (21,7%), Естония (21,2%) и Кипър (20,0%).
За разлика от това, по-малко от 10% от служителите са били с ниски заплати в Португалия (едва 1,8%), Швеция (4,1%), Финландия (6,5%), Италия (8,8%), Словения (9,4%) и Франция и Дания (и двете с дял от 9,7%).
През 2022 г. делът на хората с ниски заплати, регистриран в ЕС, е бил най-висок в дейностите по настаняване и хранене (35,1%), като следват административни и спомагателни дейности (32,3%), в които са включени лицата, наети от временни агенции.
Видът на трудовия договор също играе роля, показват данните на ЕС, като сред служителите на срочен трудов договор 27,2% са били с ниски доходи, в сравнение с 12,6% от тези с безсрочни трудови договори.
Споделете текущата публикация:
