Атанас Зафиров е новият лидер на БСП.
Той бе избран след балотаж и инфарктни часове на гласуване и броене от делегатите на 51-ия конгрес на партията. Поведе със 60 гласа пред опонента си Борислав Гуцанов, като резултатите им бяха до последно на кантар.
От 919 вписани делегати са гласували 792, от тях действителните бюлетини са 772. Атанас Зафиров взима 422 гласа, Гуцанов – 365.
БСП е по-различна партия. Председателят ще е пръв сред равни, бяха първите думи на Зафиров. Познавам нашата партия с всяка клетка от моето тяло. Ще бъда до всеки от вас, моята врата ще е отворена. БСП ще е колективно тяло, партия с колективни решения, подчерта отново новият председател, каза още новият председател.
Преди да застане пред медиите, Атанас Зафиров влезе в залата при делегатите, а Калоян Паргов, а после и Кристиан Вигенин вдигнаха триумфално ръката му като на победител. Други делегати също започнаха да го поздравяват с победата. Самият той започна обиколка в залата, където получаваше поздравления.
По-късно Гуцанов и Зафиров се ръкуваха и взаимно си вдигнаха ръцете като за победител, а залата викаше “БСП”. В същото време се оказа, че останалият втори обжалва резултатите от няколко секции и това забавя официалното обявяване на резултатите.
До гласуване на конгреса се стигна след промени в устава, с които
беше отменен прекият избор на лидер
от всички членове на партията. Той бе въведен от Корнелия Нинова през 2017 г., но се проведе само един такъв – през 2020 г. А в събота делегатите с мнозинство от 712 гласа върнаха старото правило – те да са тези, които посочват председателя. И тъй като в документа бе записано, че промените влизат в сила веднага, последва и решение за прекратяване на процедурата по насрочения за 23 февруари пряк вот и до избор от конгреса.
И на първи тур резултатите показаха почти паритет между Зафиров и Гуцанов – разликата им беше едва 14 гласа. 307 подкрепиха вицепремиера, 293 – социалния министър.
Трети се класира бившият лидер на БСП в София Калоян Паргов със 101 гласа, а евродепутатът Кристиан Вигенин получи 83.
В изказването си пред делегатите на конгреса Паргов поиска начело на партията да не застава министър, за да не стане политиката на БСП подвластна на тази на правителството.
Твърдо вярвам, че в този момент трябва да има разделение на властите – едни да бъдат на “Позитано” и да работят за партията, други в изпълнителната власт, трети – в законодателната. Това е общ отбор с различни задачи. Властта произлиза от партията и тя трябва да е водеща,
не може решенията за партията да се вземат в някои министерски кабинети
или парламентарни зали, обясни Паргов.
Другите трима, стигнали до финала, бяха бившият общински съветник Борис Цветков (29 гласа), политологът Боян Балев (17) и ексдепутатът Руси Статков (2 гласа). Останалите десет кандидати за лидер си направиха отводи, след като се реши, че няма да има пряк вот. Сред тях бяха дългогодишният лидер и бивш президент на ПЕС Сергей Станишев, ексдепутатите Румен Овчаров и Антон Кутев, шефката на жените социалистки Дора Янкова и др.
Новият лидер Зафиров до момента бе временен председател на БСП. Той застана на поста след оставката и изключването на Корнелия Нинова от партията миналото лято. А след учредяването на голямото ляво обединение за парламентарните избори миналия октомври е председател на “БСП – Обединена левица”.
53-годишният Атанас Зафиров е вицепремиер без портфейл в правителството на Росен Желязков. Има девет депутатски мандата зад гърба си. Зам.-председател на БСП от 2020 г. Завършил е “Български език и история” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, магистър по национална сигурност от Военна академия “Г. С. Раковски” и по финанси от ВТУ.
Председателят на партията
има право само на два поредни мандата,
реши конгресът, като отказа да промени устава и този текст да отпадне, както предлагаше ръководството. Така и всички останали партийни шефове по места могат да са на поста до 8 г.
Промените в устава се оказаха по-емоционални за делегатите в изказванията дори от битката за лидер. Тази част от конгреса обаче беше закрита за медиите.
Най-бурен е бил дебатът по текст, който урежда управлението на партията при прекратяване на правомощията на председател. Към момента в устава бе разписано един от заместниците да поеме функциите до провеждането на нов конгрес. С промените се записа конкретен срок за събирането на най-висшия партиен форум – до 30 дни, за да бъде избран нов лидер. Получава се месец безвластие, изказвали несъгласие делегати, но въпреки това текстът мина.
Близо 600 делегати запазиха и мандатността за депутатите. Това се оказа и най-горещата тема по време на дебатите. При предишните изменения беше въведен
максимален срок за работа на депутатите от БСП – до 12 г.,
след което те нямат право да бъдат издигани на парламентарни избори. В този казус е Драгомир Стойнев, който е депутат от 2009 г. насам с малки прекъсвания. В 51-ото НС той е зам.-председател и шеф на групата на левицата.
Народните представители нямат право да са председатели на партийни структури, повториха старото си решение делегатите, въпреки че имаше предложение това да отпадне.
Изключително оспорвано бе и състезанието за председател на Общопартийната контролна комисия (ОПКК), по-известна като партийния съд. На балотаж там се изправиха Гергана Алексова и Александър Манолов. И двамата бяха членове на комисията, която досега се водеше от Емил Войнов, който е представител на БСП в ЦИК. За вътрешнопартийната контролна комисия от действителните 686 бюлетини – за Алексова – 416 гласа, а 377 – за Александър Манолов.
Конгресът гласува и за членове на нов Национален съвет. 591 се бориха за 105 места в пленума. 31 от общо 181-те места бяха попълнени от делегирани представители на всяка област. 36 пък са местата за младежи и другите организации като тази на жените.
Поради многото кандидати преброяването на бюлетините за Националния съвет се забави и до редакционното затваряне на броя резултати нямаше./ 24 часа
Споделете текущата публикация:
