(2) Наказанието по ал. 1 се налага, ако извършителят е извършил деянието с цел да получи за себе си или за друг облага или да предизвика вредни последици за правото или обществото.“ Край на цитата“.

На 20 януари Кирил Петков излъга, че е бил поканен на инаугурацията на Доналд Тръмп. Оказа се, че лидерът на шмекерите в парламента не е бил в Ротондата на Капитолия, а на 10 километра от нея – на задните редове на стадиона, при китайските туристи. Лицето му бе уловено в кадър от френска телевизия, снимала масовката от наблюдатели на церемонията.

Ето целия пост на Слави Трифонов, лидер на „Има такъв народ“:

Прочетох как Кирил Петков се е похвалил за международните си изяви в Мюнхен, където по негови думи е провел „важни двустранни разговори за укрепване на нашата сигурност и икономика“ с Марк Рюте, Александър Шаленберг, Карл Нехамер, Александър де Кро, Кришлянис Каринш, Андрей Пленкович и Жозе Барозу.

Инстинктивно, веднага проверих дали, по навик, Кирил пак не е променял ad hoc Конституцията на Република България…но не! За моя изненада, там си е разпоредбата, гласяща, че външната политика на страната се формира и води от изпълнителната власт, а не от самозвани народни представители (чл. 85).

Спомням си как Кирил Петков провеждаше самостоятелна външна политика, докато бяхме в съвместно управление, спомням си и как вече не беше министър-председател, но отиде самоорганизирано на среща с гръцкия министър на енергетиката. Сега, обаче, като какъв Кирил Петков говори от името на страната ни в Мюнхен?

Той не е министър-председател. Той не е министър. Той не е председател на комисия в Народното събрание. Той дори не е председател на парламентарна група! Като какъв е поканен?

И поканен ли е изобщо?

Изброените хора знаят ли изобщо, че са провеждали двустранни срещи с него или и те като Камала Харис са се снимали с него в коридора, но нямат представа да са имали официални разговори с това лице.

Чудя се до кога ще позволяваме самозванци да се изказват от името на Републиката на международната сцена и има ли възможни последици за такива действия.

Проверих и се оказа, че чл. 103 от Наказателния кодекс на Република България гласи, цитирам: „Чл. 103. (1) Който, в нарушение на закона, се представя за държавен орган или длъжностно лице или използва неправомерно негово звание, титла, отговорности или привилегии, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с глоба от 500 до 2000 лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага, ако извършителят е извършил деянието с цел да получи за себе си или за друг облага или да предизвика вредни последици за правото или обществото.“ Край на цитата.

И така, в случая, Кирил Петков няма мандат да води външна политика, както и не е упълномощен да представя държавата в международни отношения. Съответно, той, за пореден път, нарушава закона, като се представя за представител на България по въпросите на външната политика, което е в разрез с конституционните принципи на разделение на властите.

Проблемът е, че в разпоредбата формата на вина е „умисълът“, а при Киро умисъл е доста трудно доказуем, предвид липсата на телесен орган, упражняващ функцията на „умисъл“.

Безсмислено е да разсъждаваме за правни последствия, така или иначе той специално винаги може да пледира невменяемост и цяла България ще му повярва.

И въпреки това наказание за нарушение на закона в държава членка на ЕС трябва да има.

Разбира се, аз се съмнявам, че някой ще накаже Кирил Петков за поредните му нарушения на закона, но си позволявам да посъветвам медиите, които отразяват неговите действия, преди да разказват за посещенията на Кирил Петков, да прочетат закона.