Представете си, че имате мечта, но когато се приближите до нейното осъществяване, започвате да отлагате, да се съмнявате или да саботирате напредъка си. Ако това ви звучи познато, не сте сами, пише сайтът mila.bg.
Според проучване, публикувано в Psychology Today, над 70% от хората в даден момент от живота си проявяват форми на самосаботаж, без дори да осъзнават, че го правят. Какво ни кара да действаме срещу собствените си интереси? И най-важното – как да се освободим от този капан?
Какво представлява
вътрешният самосаботаж
Това е несъзнателен модел на поведение, който пречи на нашето развитие и постижения. Той може да се проявява чрез хронично отлагане, перфекционизъм, саморазрушаващи навици или страх от успех. Психологът Даниел Канеман, носител на Нобелова награда, обяснява това с теорията за когнитивните пристрастия – нашият мозък често предпочита познатото и “безопасното”, дори и ако това означава да останем в застой.
Най-често вътрешният самосаботаж се проявява в критични моменти – когато сме на прага на промяна, пред възможност за повишение, пред стартиране на нов проект или пред сериозно житейско решение. Именно тогава нашият ум, воден от неосъзнат страх, започва да ни саботира, като подхвърля мисли като: ами ако не се справя; ако се проваля, ще изглеждам смешен; може би не съм достатъчно добър.
Форми на самосаботаж и как ги разпознаваме
Една от формите на самосаботаж е отлагането, или прокрастинация – когато казваме “Ще започна утре”, но утре никога не идва.
Според Healthline хроничното отлагане често е резултат от перфекционизъм или страх от провал. Например студент, който чака “перфектния” момент да започне дипломната си работа, но в крайна сметка я пише в последния момент.
Синдромът на самозванеца – въпреки успехите си човек се чувства като измамник, който скоро ще бъде разкрит. Според изследване на Harvard Business Review над 60% от професионалистите изпитват този синдром в даден момент. Например млад ръководител, който получава повишение, но тайно вярва, че не го заслужава.
Перфекционизъм – когато нищо не изглежда “достатъчно добро” и затова изобщо не започваме. Психологът Брене Браун отбелязва, че перфекционизмът често прикрива дълбоки страхове от осъждане и провал. Художник, който никога не завършва платната си, защото “винаги могат да бъдат по-добри”, е класически пример.
Саморазрушителни навици – включват зависимости, нездравословни взаимоотношения и финансови проблеми, предизвикани от несъзнателни решения. Според Positive Psychology тези модели често са резултат от дълбоко вкоренени убеждения за собствената ни стойност.
Страх от успех – парадоксално е, но понякога именно страхът от успех ни спира. Това се случва, когато подсъзнателно вярваме, че успехът ще донесе повече отговорности, критика или завист от другите.
Как да преодолеем самосаботажа
Първата стъпка е да разпознаем кога и как се саботираме. Започнете да записвате ситуациите, в които усещате съпротива или страх.
Вместо да казвате “Не съм достатъчно добър”, опитайте с “Аз се уча и се развивам”.
Вместо да чакате “перфектния момент”, започнете с малки действия. Ако отлагате писането на книга, започнете с 10 минути на ден.
Потърсете подкрепа. Работата с терапевт може да помогне да разбием дълбоко вкоренените модели на самосаботаж.
Използвайте метода “Какво е най-лошото, което може да се случи?”. Често, когато анализираме реалните рискове, осъзнаваме, че страховете ни са преувеличени.
Развийте нови навици. Ако редовно отлагате важни задачи, опитайте техники като Pomodoro (25 минути работа, 5 минути почивка) или водене на дневник за напредъка.
Когнитивно-поведенческата терапия е доказано ефективен метод, който помага за разпознаване и промяна на негативните мисловни модели. Изследвания показват, че тя може значително да намали самосаботиращите поведения.
Учете се да си прощавате грешките и да се грижите за себе си. Самосаботажът често е резултат от вътрешна критика – заменете я с подкрепящ вътрешен глас.
Визуализацията и позитивното мислене са също успешни техники. Представяйте си успеха си вместо провала. Спортисти и успешни хора често използват визуализация като техника за постигане на цели.
Врагът в огледалото
Самосаботажът често изглежда като външни пречки, но всъщност той е вътрешен механизъм, който можем да преодолеем. В крайна сметка най-големият ни съперник не е животът, а нашите собствени страхове. Представете си, че умът ви е градина – ако я оставите без грижи, плевелите на страха и съмнението ще задушат растежа. Но ако всекидневно полагате усилия да насърчавате увереността и действието, ще отгледате цъфтяща градина от възможности и успех.
Споделете текущата публикация:
