Нова философия за средното образование у нас предлага просветният министър Красимир Вълчев. Акцентът в нея са точните науки, тъй като времето, в което живеем изисква технически подготвени кадри. В ерата на изкуствения интелект математиката е основен предмет в средното образование. А у нас уви точно тя се оказва огромен проблем.
Едва 5% от зрелостниците избират да се явят на матура по математика в 12. клас. България не може да просперира без инженери и индустрии с висока добавена стойност, а те изискват изучаване на математика, категоричен е министър Вълчев. Затова той обяви, че МОН подготвя списък от мерки за насърчаване на изучаването на математика и подобряване на резултатите от него. Важна част от този процес е промяната на учебните програми, съобщи Вълчев.
Увеличаване на часовете
по математика и задължителна матура по предмета в 12. клас е основната идея на Красимир Вълчев. В момента задължителна е само матурата по български език и литература. Вторият зрелостен изпит е по предмет по избор. Голяма част от завършващите гимназия избират английски език.
Втората голяма промяна, която Вълчев предвижда е отпадането на националното външно оценяване в 10. клас.
Системата в момента отделя много организационни, човешки и финансови ресурси, за да организира външно оценяване. То е по-добро огледало на успеваемостта на учениците, отколкото вътрешното оценяване, обясни през седмицата министърът на образованието. Като подчерта, че в същото време МОН и образователната система не използват достатъчно данните от резултатите.
Така възниква въпросът заслужават ли си усилията, особено след 4. и 10. клас. Моето мнение е, че има много по-голям смисъл от матура по математика в 12. клас, отколкото външно оценяване по български и математика в 10. клас, категоричен е министърът.
За да осигури кадри за бизнеса
образователното министерство възобновява политиката за обвързване на план-приема след 7. клас с потребностите на пазара на труда. На всички регионални управления са дадени целеви стойности за плавно повишаване на приема в професионалните паралелки и профилираните паралелки по математика и природни науки, обяви Красимир Вълчев.
Според него тенденцията през последните десетилетия – да се закриват професионални паралелки заради липса на активна политика в обществен интерес, трябва да се пресече. „Казано с други думи, ние имаме едно несъответствие между търсенето на образование и потребностите на обществото, респективно търсенето на пазара на труда.
От една страна, много родители вярват, че децата им ще получат най-добър шанс, ако влязат в езикови паралелки. От друга страна, социално-икономическото ни развитие има най-голяма потребност от технически кадри, от учене на математика, природни науки, от инженери. Най-голяма обществена загуба ще имаме, ако оставим без хора индустриите с най-висока добавена стойност, които изискват технически кадри“, каза Вълчев.
Той обясни и как ще се извършва преструктурирането в системата: „Ако искаме да преструктурираме,
трябва да намалим езикови паралелки извън езиковите гимназии
Това не означава, че децата няма да учат език. Те могат да учат природни науки с интензивно или разширено изучаване на език. Имаме вече такива учебни планове. Това е нещо, което се случва във всички области и във всички общини“.
За да се затвори кръгът по обучението на технически подготвени кадри, МОН ще търси варианти да насърчи висшите училища да обявяват по-голям прием на студенти с математика, физика и химия. Надяваме се да стимулираме повече ученици да учат тези профили в гимназиите и да полагат изпит по тези дисциплини, обобщи министърът на образованието.
Споделете текущата публикация:
