На 21 януари по стар стил отбелязваме Бабинден – празник, посветен на родилната помощ, който има стари езически корени и праславянски произход.
От 1951 година денят е професионален празник на акушерките и гинеколозите, но на Бабинден по стара традиция отдаваме заслужената признателност и благодарност към възрастните жени, израждали младите невести, преди болничната помощ да стане достъпна в страната.
Традиционните обичаи и обреди за Бабинден са били колоритни и дори с чувство за хумор и закачка, като традицията повелява бабата да кади под полите на невестите, за да са плодовити.
Днес на Бабинден е съхранена традицията да се измиват ритуално ръцете на акушерките, с чиято помощ на бял свят се ражда новия живот и да се даряват с кърпа. Старите хора считали, че този ритуал помага по-лесно да се раждат жените така, както лесно се плъзга сапунът по ръцете на акушерките.
В миналото ритуалът е бил много по-пъстър и многопластов. Обредното поливане на бабата акушерка, за да измие ръцете си, се извършвало под плодно дърво в градината, за да са плодовити и невестите.
На този ден всяка жена подавала на бабата сапун, поливала ѝ вода, за да се измие, и я дарявала с различни дарове, сред които задължително с пешкир, както се наричали кърпите.
Бабата-акушерка избърсвала мокрите си ръце
в полите на невестите, за да ги ориса да са плодовити и лесно да раждат. В онези времена хората вярвали в магическата и пречистваща сила на водата на Бабинден, поради което се е зародила и традицията да се мият ръцете на акушерката, а родилките водели невръстните си деца при бабата, която ги е изродила, за да ги благослови, като им измие личицата.
Бабинден някога имал и забавна, комична страна, някои от обредите наистина събуждали усмивки по лицата като песните на Бабинден – с откровен сексуален смисъл и закачки и т.нар. „влечугане“ на бабата или изкъпването ѝ в селската река или чешмата там, където река не течала. Хора, преоблечени като волове, с кожени маски и рога, влачели бабата в шейна или я носели в плетен кош до мястото, където я изкъпвали. Празникът завършвал с всенародна веселба на мегдана, играели се хора, за да се отпразнува раждането на новия живот.
Днес никой не носи акушерките от болниците до реката в кош
за да ги къпе, но традицията с измиването на ръцете им е съхранена.
В някои краища от страната жените, на които е помагала бабата при раждане, я посещавали в дома ѝ за обяд за традиционно угощение, като носели ритуални ястия – пити, прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Тя ги дарувала с китка здравец, вързана с червен и бял конец, за да са бели и червени децата им.
Споделете текущата публикация: