Православните християни възпоменават на 20 януари Свети Евтимий Велики и св. Евтимий Търновски. В народните традиции празникът е известен като Петльовден (по нов стил). Имен ден празнуват всички с имената Евтим, Евтимия, Евтимий, Ефтим и производните.
Евтимий Велики е живял през V век, той е бил родом от град Мелитина във Велика Армения. Родителите му дълго време нямали деца, затова си обещали, че ако се сдобият с рожба, ще я посветят на Бога. Бащата на Евтимий починал скоро след раждането на сина си и майка му дала сина си да бъде отгледан от брата на баща му, който бил свещеник.
По-късно Евтимий приел монашество и му било поверено управлението на градските манастири. Но той решил да напусне града и отишъл в Светите земи, където срещнал друг подвижник – монах Теоктист. Заедно те се заселили в пещера в планината и скоро към тях се присъединили други монаси. Евтимий станал свещеник на братството и за своя подвижнически живот получил името Велики. Той периодично се оттеглял сам в пустинята. След завръщането му монасите забелязали, че по време на божествената литургия огън слязъл от небето и обградил свети Евтимий.
Според легендите по молитвите на монаха ставали чудеса: например в беден манастир се появила храна. Евтимий знаел часа на смъртта си и предния ден казал: „Придобийте любовта, която е съюзът на съвършенството. Никаква добродетел не е възможна без любов и смирение. Сам Господ, заради любовта към нас, смири Себе Си и стана Човек, точно като нас.“
Традиции и обичаи за 20 януари
На църковния празник църквата осъжда гнева, мързела, омразата, завистта, алчността, осъждането и отчаянието. Не можете да желаете зло, да отмъщавате, да отказвате помощ, да ругаете, клеветите, да клюкарствате, да обиждате никого – както хора, така и животни.
Според народните вярвания трябва да сте особено внимателни с остри предмети, не трябва да вдигате дребни пари от земята, а също така не трябва да се страхувате да не загубите нещо – това обещава неприятности и бедност.
Народният празник Петльовден се свързва с обичаи с коленето на петел в къща, в която има момче. Предците ни са използвали част от кръвта на птицата за извършване на един обичай – рисуване на кръст върху входната врата. Празникът се свързва с половото съзряване на момчетата. Обичаят с коленето на пепел датира от времето на цар Ирод, когато издал заповед всички момчета да бъдат убити, за да е сигурен, че сред тях е Исус. Намазвали с кръв вратите на домовете, през които са минали.
Вечерта преди празника майките водят синовете си на църква. Обичаят повелява малките момчета да целунат иконата на Св. Евтимий.
На днешния православен празник вярващите се обръщат към Свети Евтимий като застъпник пред Бога – молят за изцеление на душата и тялото от болести, помощ при вземане на трудни решения и укрепване на вярата. Вярва се също, че светецът помага за сдобиването с дългоочаквано дете.
В старите времена на този ден непременно се е приготвял обреден хляб – вярвало се, че носи късмет, а ако изядете топло парче прясно изпечен хляб, болестите ще ви отминат.
По знаците на деня предците ни са гадаели какво ще бъде времето в близко бъдеще, както и какво ще е лятото:
- ако ехото се чува далеч – това вещае замръзване;
- ако времето е ясно и студено – през лятото ще има суша;
- ако вятърът духа от юг – лятото ще е студено;
- ако има ярко слънце на обяд – това вещае ранна пролет.
Според народните вярвания с Петльовден започва времето на виелиците и ако студовете продължат една седмица, тогава пролетното размразяване ще започне веднага след тях.
Споделете текущата публикация: