В бюджета за 2025 година има средства и за нови проекти на общините, каза във времето за първия парламентарен блицконтрол на 51-и парламент вицепремиерът и служебен министър на финансите Людмила Петкова.
Проектите в приложение 3 на закона за бюджета за 2024 година (където са проектите на общините) са подавани от всички общини и по предложенията три пъти имаше актуализация. Проектите първо бяха за асфалтиране на улици, после се смениха за изграждане на ВиК мрежа и това забави изпълнението на цялата програма, каза Петкова.
Пари за общините по програмата в бюджета има. По искане на МРРБ на общините се предоставиха миналата седмица още 100 млн. лева за тази програма, припомни Петкова.
В Бюджета за 2025 година има пари за недовършените проекти и нужните плащания по тях. Направен е анализ на исканията на общините за проектите и тяхната степен на изпълнение. Плащанията не се правят по поредност на исканията по проектите, а според готовността на изпълнение, каза финансовият министър.
От БСП попитаха финансовия министър за това защо няма да бъдат обложени свръхпечалбите на банките. Петкова уточни: „Анализирахме практиката на други държави членки в ЕС. Направихме с банковия сектор анализ за това какви данъци ще бъдат платени през 2025 г. В сила е т.нар. минимален глобален данък. Банките вече ще заплащат 15% данък, като при обсъждането с тях банките предоставиха информация, че плащанията за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лв. Прогнозите на МФ се различаваха от банките и това, което ще платят банките, е два пъти повече от прогнозата на МФ.“
Петкова обяви, че финансовото министерство ще се откаже от идеята за въвеждане на данък подземни богатства.
В проектобюджета за 2025 година, който за пръв път се предлага от служебен кабинет, ще се гарантира фискалната стабилност, но най-сериозни ще са разходите за персонал – в размер на 18 милиарда лева, и за пенсии – 35 милиарда лева, заяви вицепремиерът и служебен министър на финансите Людмила Петкова.
Тя отново предупреди, че разликата между приходи и разходи ще е 18 милиарда лева, а за постигането на 3 процента дефицит, са необходими мерки в размер на 12 милиарда лева.
„Ако има резерв в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3 процента дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП), той ще бъде заделен, за да подпомогне бюджета за 2025 година. В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лева, както се твърди.
Изпълнението на бюджета сега е с 2 процента дефицит от БВП. Предвидени са плащания за капиталовата програма на министерствата и по капиталовата програма на общините. Към октомври дефицитът беше 2 процента от БВП, а към ноември – 1,9 на сто, тоест няма нарастване на разходите“, каза още служебният финансов министър.
„Беше ни лесно да предложим увеличаване ДДС ставката, осигурителните вноски или някои от другите данъци, но дали това е най-доброто за гражданите и бизнеса? Ако не бъдат подкрепени предложените мерките, това означа, че оставате единствено оценката от макрорамката, която е около 4,5 млрд., вкл. оценката към присъединяването към Шенген – разликата между 12 и 4,5 млрд. е 7,5 млрд., което ознава 3,3% допълнителен дефицит над вече трите процента такъв“, подчерта още тя.
Първият въпрос към министър Людмила Петкова бе зададен от Йордан Иванов от „Продължаваме промяната“-“Демократична България“: „Един от големите проблеми на публичните финанси в държавата е свръхцентрализацията, която е по руски модел повече, отколкото е по европейски. Това доведе до там развитието на българските общини да бъде възпрепятствани, кметове, избрани от хората, да се молят на партийно назначени министри. Затова гласувахме в бюджет 2024 г. безпрецедентна програма за общините в Закона за държавния бюджет, която доведе до това кметовете да получат известна доза свобода – такава, каквато не бяха виждали. Днес обаче получаваме множество сигнали, че МРРБ казват, че работи по партиен признак. Няма знак за равенство между всички общини. Каква е стратегията на правителството за 2025 г., тази програма ще продължи ли?“
„Няма да влизам в политически дебат с вас. Относно изплащането – проектите бяха подадени от всички общини. Три пъти имаше актуализация на Приложение 3, което действително забави плащанията. Относно бюджет 2025 – направен е цялостен анализ за всички проекти, започнати през 2024 г., които не са приключили, по които има неизплатено авансово плащане или са на етап междинно плащане, допълнително сме поискали информация от общините, за да се засече информацията. Средствата са предвидени в Бюджет 2025 г.“, увери Петкова.
Димо Дренчев от „Възраждане“ заяви: „Силно съм обезпокоен от предложената от вас 4-годишна рамка, която предвижда рязък скок на държавния дълг. Ръстът е двоен. Това ще се отрази и на кредитния рейтинг на страната. Въпросът ми е за дълга през 2025 г. Заложеният дефицит е 3%, а вие планиране да изтеглите 16,9 млрд. кредити, което е много повече. Защо планирате да теглите толкова много над дефицита?“
Министър Петкова уточни, че има рефинансиране на стар дълг, предвидени са и средства за увеличаване на капитала на ББР, както и средства за увеличаване на капитала на БНБ.
План-сметката за догодина предизвика негативни реакции сред работодатели и синдикати. Срещу проектобюджета се обявиха и от БНБ.
В него е заложен дефицит от 3% от БВП. Прогнозите са направени при очакван ръст на икономиката от 2,8% и средногодишна инфлация от 2,4 на сто. От бизнеса и от синдикатите обаче се усъмниха в тези параметри.
Също така е предвидено и въвеждане на нов данък върху добива на подземни богатства. Именно срещу тази поправка се обявиха както работодатели, така и синдикати.
По техни изчисления мярката ще отнеме 900 милиона лева от добивния сектор, като го направи неконкурентоспособен, пише БНТ.
От БНБ се обявиха срещу проектобюджета с аргумента, че застрашава фискалната стабилност на страната и приемането на еврото.
Бюджетът е изпълним и реалистичен. План-сметката се подготвя от повече от 1000 експерта от Министерството на финансите.
Това увери служебният премиер Димитър Главчев в интервю за Нова тв.
„Разчетите са направени от експерти, той не е политически, особено когато става въпрос за служебно правителство. Доверявам се на опита и на знанията на експертите от МФ, които са там от години. Те са изпълнили добре задачата си, това е бюджет, който дава основа за финансова стабилност“, обяви Главчев.
И подчерта, че с тази план-сметка се вместваме в критерия от 3% за еврозоната, която продължава да бъде цел на кабинета. Но допълни, че има много подводни камъни.
„Съществува опасност, когато внесем бюджета, ако не се състави редовно правителство, да се отиде в предизборна ситуация и оттам нататък опасностите за бюджета са много големи. Отива се в популизъм. Затова аз си запазих правото, ако видя такива сигнали, да изтегля законопроекта. Винаги е лесно да критикуваш. Излизат експерти и е по-лесно да си дървен философ, отколкото да направиш нещо, да го представиш и да поемеш отговорност“, бе категоричен той.
Споделете текущата публикация:
